Културният релативизъм на Боас е обясним на фона на социалния дарвинизъм от XIX в. Но той оставя трайно наследство на политическа коректност в областта на сравнителната антропология. Строгият културен релативизъм е в противоречие с еволюционната теория, тъй като тя изисква идентифициране на различни нива на социална организация и на причините, поради които едно ниво заема мястото на друго. Очевидно е, че с течение на времето човешките общества се развиват. Двата основни компонента на биологичната еволюция – вариация и отбор – се отнасят и за човешките общества. Дори изцяло да се въздържаме от субективни преценки, че по–късните цивилизации са „по–развити" от по–ранните, те несъмнено са по–сложни, по–богати и по–могъщи. Тези, които успяват да се адаптират, обикновено надделяват над тези, които не успяват, също както при отделните организми. Постоянната употреба на термини като „развиващ се" или „развитие" (както в „развиващи се страни" или „Американската агенция за международно развитие") е доказателство за широко разпространеното мнение, че богатите страни са продукт на предшестваща еволюция на социално–икономически модели и че бедните страни биха участвали в този процес, ако можеха. Човешките политически институции се развиват с течение на времето не генетично, а културно и са в много по–голяма степен продукт на съзнателно намерение, отколкото на биологичната еволюция. Все пак съществува очевидна аналогия между Дарвиновия естествен отбор и конкурентната човешка социална еволюция. Осъзнаването на този факт е причина за възраждането на еволюционното теоретизиране в средата на века от страна на антрополози като Леели Уайт, Джулиан Стюард, Елман Сървис, Мортън Фрийд и Маршал Салинс,, които изтъкват съществуването на очевидно развитие с течение на времето по отношение на сложността, мащаба и използваната енергия от обществата. Според Салинс и Сървис голямото разнообразие от социални модели е в резултат на т.нар, от тях специфична еволюция, когато човешки групи се адаптират към безбройните екологични ниши, които заемат. Но е очевидна и една конвергентна „всеобща еволюция“, благодарение на която коренно различни общества стигат до сходни решения по отношение на общите проблеми на социалната организация.
Методологическият проблем, с който се сблъскват антрополозите, е, че никой никога не е наблюдавал пряко развитието на човешките общества от най–ранните форми на обществото до по–сложните племенни или държавни форми на организация. Единственото, което те могат да направят, е да приемат за даденост, че обществата на ловците събирачи или племенните общества са ранни форми на организация, да наблюдават поведението им и да разсъждават относно силите, които са станали причина една форма на организация като племенната да се развие в друга като държавната. Може би именно поради тази причина теоретизирането относно ранната социална еволюция е мигрирало от антропологията към археологията. За разлика от антрополозите археолозите могат да проследят динамичните промени в обществата в продължение на стотици и хиляди години чрез материалните свидетелства, оставени от различни цивилизации. Проучвайки промените в жилищата или особеностите на хранене на индианците пуебло например, те могат да реконструират начина, по който военното дело и околната среда са моделирали социалната им организация. Слабостта на техния подход, сравнен с този на антрополозите, очевидно се крие в обстоятелството, че не разполагат с контекстуални подробности, които са налице в едно етнографско проучване. Разчитането на археологически данни също води до пристрастие към материалистично обяснение на промените, тъй като голяма част от духовния и познавателния свят на праисторическите цивилизации е изгубена безвъзвратно.
От времената на Тайлър, Морган и Енгелс самите системи за класифициране на еволюционните етапи на социално развитие са претърпели развитие. Термини с по–груб морален смисъл като „дивачество" и „варварство" биват избягвани за сметка на по – неутрално описателни като палеолит, неолит, бронзова епоха, желязна епоха и т.н., свързани с господстващата форма на технология. Паралелна система е свързана с основния начин на производство, както при разграниченията между обществата на ловци събирачи, аграрните и индустриалните общества. Еволюционните антрополози обозначават различни етапи въз основа на формата на социална или политическа организация, която ще използвам тук, тъй като това е моят предмет на проучване. Елман Сървис разработва таксономия на четири нива, която включва първобитни групи, племена, вождества и държави. При първобитните групи и племената социалната организация се основава на роднинство и тези общества са относително егалитарни. За разлика от тях вождествата и държавите са организирани йерархично и властта се упражнява по–скоро на териториален, отколкото на роднински принцип.