В този тип общества лидерите се утвърждават въз основа на групов консенсус; те нямат никакви права върху своята длъжност и не могат да я предадат на децата си. Тъй като няма централизиран източник на принуда, очевидно не може да има и законност в съвременния смисъл на прилагане на правила от трета страна.
Груповите общества са изградени около нуклеарни семейства и са това, което антрополозите наричат екзогамни и патрилокални. Жените се омъжват извън своята социална група и се преместват да живеят в местопребиваването на съпруга си. Тази практика насърчава придвижването и общуването с други групи, което увеличава генетичното разнообразие и създава условия за възникването на нещо като междугрупова търговия. Екзогамията играе благоприятна роля и за смекчаване на конфликтите: спорове за ресурси или територии между различни групи могат да бъдат решени чрез размяна на жени, така както европейските монарси сключват стратегически брачни съюзи по политически причини. Съставът на групите обикновено е по – променлив, отколкото в по–късните племенни общества: „Снабдяването с храна в който и да било регион, независимо дали това са събраните борови ядки или семена на бурени от паютите, или популацията на тюлените през зимните и пролетните ловни райони и на стадата карибу, които мигрират през долината на острова на ескимосите, е толкова непредсказуемо или непостоянно, че вероятността родствена група от някое поколение да изгради тясно свързани обособени групи е осуетена от опортюнизма, прилаган на индивида и домакинството от екологичната обстановка."
Преходът от групови към племенни общества се осъществява благодарение на развитието на земеделието. Земеделието е изобретено в много отдалечени части на света, между които Месопотамия, Китай, Океания и Мезоамерика преди 9000–10 000 години, често в плодородни алувиални речни басейни. Култивирането на бурени и семена става постепенно и е съпътствано от значително увеличение на населението. Макар да изглежда логично новите хранителни технологии да водят до по–висока гъстота на населението, Естер Бозерап твърди, че причинно– следствената връзка е противоположна. Така или иначе, социалният ефект е огромен. В зависимост от климатичните условия обществата на ловците събирачи имат гъстота на населението от 0,1 до 1 човек на квадратен километър, а изобретяването на земеделието позволява гъстотата да нарасне до 40–60 души на квадратен километър. Човешките същества вече контактуват помежду си в много по–широк мащаб, а това изисква много по– различна форма на социална организация.
Термините „племена", „кланове", „родословия" и „линиджи" се използват за описание на следващия етап на социална организация след групата. Тези термини често се използват със значителна неточност дори от антрополози, чиято професия е да ги изучават. Общата им характеристика е, че са, на първо място, сегментарни, и, на второ, основани на принципа на общия произход.
Социологът Емил Дюркем използва термина „сегментарен", имайки предвид общества, основани на възпроизводството на идентични дребномащабни социални формирования, което много напомня сегментите на дъждовния червей. Такова общество може да се разрасне чрез добавяне на сегменти, но в него няма всеобхватна централизирана политическа структура и съвременно разделение на труда, както и онова, което той нарича „органична" солидарност. В развитото общество никой не е самодостатъчен; всеки зависи от широк спектър от други хора в цялото общество. Повечето хора в развитите общества не знаят как да приготвят храната си сами, да ремонтират колите си или да си произвеждат мобилни телефони. За разлика от това в сегментарното общество всеки „сегмент" е самостоятелна единица, способна да се прехранва, облича и самозащитава, което е характерно за това, което Дюркем нарича „механична" солидарност. Сегментите могат да се съчетават в името на общи цели като самозащита, но в друго отношение не са зависими помежду си за своето оцеляване; никой не може да бъде член на повече от един сегмент на едно и също ниво.
В племенните общества тези формирования са въз основа на принципа на общия произход. Най – основната единица е линиджът – група индивиди, чието потекло започва от общ прародител, който може да е живял преди много поколения. Според използваната от антрополозите терминология потеклото може да бъде еднолинейно или когнатно. В първия случай произходът се проследява изключително по линия на бащата и се нарича патрилинеен или изключително по линия на майката и тогава се нарича матрилинеен. За разлика от тях при когнатните системи произходът може да се проследява по линия на единия или двамата родители. Мигновена преценка подсказва, че сегментарни общества могат да възникнат единствено при условия на еднолинеен произход. За да не се застъпват сегментите, всяко дете трябва да е от родословната група или на бащата, или на майката.