Най–често срещаната форма на линиджна организация, широко разпространена в Китай, Индия, Близкия изток, Африка, Океания, Гърция, Рим и сред варварските племена, които завладяват Европа, е това, което римляните наричат agnatio, която антрополозите по техен пример наричат „агнация". Агнация е отчитането на общия произход изключително по мъжка линия. Когато една жена се омъжи, тя напуска родствената си група и се присъединява към тази на съпруга си. В агнатните системи на Китай и Индия това е свързано с почти абсолютно прекъсване на нейните връзки с родното семейство. Затова сватбата често е тъжно преживяване за родителите на съпругата, компенсирано единствено с цената на младоженката, която им е платена за тяхната дъщеря. Жената няма никакъв статус в семейството на своя съпруг, докато не роди мъжка рожба, и едва от този момент се интегрира напълно в линиджа на съпруга, като отправя молитви и принася жертвоприношения в неговата семейна гробница и защитава бъдещото наследство на сина си.
Макар и най–широко разпространена, агнацията не е единствената форма на еднолинеен произход. В матрилинейното общество произход и наследство се отчитат по линия на семейството на майката. Матрилинейните общества не са същите като матриархалните, в които жените държат властта и управляват мъжете; като че ли няма доказателства за съществуването на истинско матриархално общество. Матрилинейност просто означава, че съпругът е този, който напуска родствената си група при сключване на брак и се присъединява към тази на своята съпруга. Властта и ресурсите остават до голяма степен под контрола на мъжете; авторитетната фигура в семейството често е братът на съпругата, а не биологичният баща на детето. Макар матрилинейните общества да се срещат по–рядко от патрилинейните, те все пак се срещат по целия свят – в Южна Америка, Меланезия, Югоизточна Азия, югозападната част на САЩ и Африка. Елман Сървис посочва, че се срещат най–често при определени условия на околната среда като зависещо от валежите градинарство, където работят главно жени, макар тази теория да не обяснява защо индианците хопи на югозападната американска пустиня са матрилинейни и матрилокални.
Една от интересните характеристики на линиджите е, че могат да бъдат присъединени в много по–големи суперлиниджи просто чрез отчитане на произхода до по–ранен предшественик. Например може да сте член на малък линидж, който отчита своя произход само до дядо ви, но имате връзка с друг линидж с друг дядо. От своя страна двата линиджа са свързани чрез общ прародител от четвърто, пето или по–далечно поколение, което ви позволява да се смятате за роднини, които биха могли да си сътрудничат.
Класическото описание на такова общество, прочетено от поколения студенти по антропология, са проучванията на Е. Е. Еванс–Причард за нуер, пастирски животновъдски народ в Южен Судан. В края на XX в. нуер и традиционните им съперници динка вземат участие в продължителна борба с централното правителство в Хартум за независимост на Южен Судан, дълго време предвождана от Джон Гаранг и Суданската народна освободителна армия. Но през 30–те години на XX в., когато Еванс–Причард проучва региона, Судан е все още британска колония, а нуер и динка са организирани по много по–традиционен начин.
Според Еванс–Причард: „Племената нуер са разделени на сегменти. Най–големите сегменти наричаме първични племенни сегменти, които допълнително се делят на вторични племенни раздели, които допълнително се делят на третични племенни раздели... Третичният племенен раздел се състои от няколко селски общности, съставени от родствени и семейни групи."
Линиджите нуер постоянно воюват помежду си, а конфликтите обикновено са за едър рогат добитък, който играе централна роля в тяхната култура. Линиджите воюват с други линиджи от същото ниво, но биха могли да се обединят, за да воюват на по–високо ниво. На най–високото ниво племената нуер могат да се обединят с динка, които са организирани по подобен начин. Както обяснява Еванс–Причард: