Всеки сегмент също е сегментиран и съществува противопоставяне между отделните му части. Членовете на даден сегмент се обединяват да воюват срещу съседни сегменти от същия ред и се обединяват с тези съседни сегменти срещу по–големи сегменти. Самите нуер категорично отстояват този структурен принцип при изразяването на своите политически ценности. Те казват, че ако третичният раздел ленг на племето лу воюва с третичния раздел няркуак – действително има стародавна вражда между тях, – селата, които съставляват всеки раздел, ще се обединят, за да воюват; но ако конфликтът е между третичния раздел няркуак и вторичния раздел румджок, както се случи неотдавна заради правото за ползване на вода във Фадинг, ленг и няркуак се обединяват срещу общия си враг румджок, които от своя страна създават коалиция от различните сегменти, на които са разделени.
Макар различните сегменти да могат да се сливат на високо ниво, те обикновено незабавно се разпадат, щом причината за съюза им (например външна заплаха) изчезне. Възможността за многостепенна сегментация се наблюдава в голям брой различни племенни общества и намира израз в арабската поговорка: „Аз срещу брат си, аз и брат ми срещу братовчед ми, аз и братовчед ми срещу чужденеца."
В обществото нуер няма държава, няма централизиран източник на власт, който да налага спазването на закони, и нищо, което да наподобява институционализирано йерархично лидерство. Като групово общество нуер са подчертано егалитарни. Има разделение на труда между мъжете и жените, а в рамките на линиджите има възрастови групи, които разделят хората поколенчески. Така наречените вождове с леопардова кожа имат ритуална роля и посредничат при разрешаването на спорове, но нямат право да изискват подчинение от членовете на линиджа; „Като цяло може да се каже, че вождовете на нуер са свещени лица, но тяхната святост не им предоставя всеобхватна власт извън конкретни социални ситуации. Не съм виждал един нуер да се отнася с по–голямо уважение към вожда, отколкото към другите си съплеменници, или да говори за него като за високопоставена особа."
Нуер са особено добре развит и чист пример за сегментарна линиджна организация, чиито генеалогични правила точно определят социалната структура и статус. Много племенни общества са организирани по–слабо. Общият произход е не толкова строго биологично правило, а по–скоро удобна фикция за установяване на социално задължение. Дори при нуер е възможно включването на външни хора в линиджа като родственици (което антрополозите наричат фиктивно родство). Биологията често е последващо оправдание за политическо асоцииране, а не двигател на общността. Китайските линиджи често наброяват хиляди членове; жителите на цели села са с едно и също фамилно име, което предполага фиктивния и инклузивен характер на китайското роднинство. И докато сицилианската мафия възприема себе си като „семейство", кръвната клетва символизира само кръвното родство. Съвременната представа за етническа принадлежност търси общия произход толкова далеч назад във времето, че реалното проследяване на генеалогията става изключително трудно. Когато говорим за групи като календжин или кикую в Кения като за „племена", използваме този термин абсолютно свободно, тъй като са съвкупност от десетки или стотици хиляди хора.
Тъй като в даден момент почти всички човешки общества са имали племенна организация, много хора се изкушават да вярват, че това е естествено състояние на нещата или е обусловено биологически. Не е очевидно обаче защо би трябвало да предпочетете сътрудничество със свой братовчед от четвърта степен, отколкото с познат неродственик, само защото споделяте 1/64– та от гените на братовчед си. Нито един животински вид не постъпва по този начин, нито пък хората в груповите общества. Причината тази форма на социална организация да се наложи сред човешките общества се дължи на религиозни вярвания, т.е. на преклонението към мъртвите предци.
Преклонението към мъртви предци води началото си от груповите общества; във всяка малка група може да има шамани или религиозни специалисти, чиято работа е да общуват с тези предци. С развитието на линиджите обаче религията се усложнява и институционализира, което от своя страна оказва влияние върху други институции като лидерството и собствеността. Именно вярата във властта на мъртвите предци над живите, а не някакъв мистериозен биологичен инстинкт е причината племенните общества да се обединяват.