Във военно отношение племенните общества са много по– силни от груповите, тъй като могат за кратко време да мобилизират стотици или хиляди родственици. Следователно е твърде вероятно първото общество, успяло да сплоти големи родове с помощта на религиозни вярвания в предците, да е имало огромни предимства пред противниците си и да е насърчило свои подражания в момента на възникването на тази форма на социална организация. Така че войната е създала не само държавата, но и племето.
Тъй като религията играе важна функционална роля за осъществяване на мащабни колективни действия, естествено възниква въпросът: племенната организация последица от предварително формулирани религиозни убеждения ли е или религиозните вярвания се оформят по–късно за утвърждаване на съществуващата форма на социална организация? Мнозина мислители през XIX в., включително Маркс и Дюркем, са убедени в някои варианти на втората теза. Маркс е прочут с убеждението си, че религията е „опиум за народа", измислена от елитите приказка за утвърждаване на техните класови привилегии. Доколкото ми е известно, той не коментира никъде преклонението към предците в безкласовите племенни общества, но неговият аргумент лесно може да бъде отнесен и към гнева на мъртвите предци като манипулация на патриархалните глави на семействата за утвърждаване на властта им над живите. Или като
средство от страна на лидер на малка семейна група, която се нуждае от помощта на съседни групи срещу общ враг, призовавайки духа на отдавна мъртъв легендарен или митологичен общ прародител, да спечели тяхната подкрепа, внедрявайки идея, която впоследствие придобива свой собствен живот.
За съжаление можем само да гадаем за начините, по които се свързват каузално идеите и материалните интереси, защото никой никога не е бил свидетел на прехода от групово към племенно организирано общество. Предвид значението на религиозните идеи в по–късната история, би било изненадващо, ако каузалността не е протичала и в двете посоки – от религиозна креативност към социална организация и от материални интереси към религиозни идеи. Важно е да се отбележи обаче, че племенните общества не са нито „естествени", нито подразбиращи се форми на социална организация, към която се възвръщат всички общества, ако по–високата форма на организация се разгради. Те са предшествани от семейни или групови форми на организация и процъфтяват само при специфични условия на околната среда. Племената възникват при определени исторически обстоятелства и се запазват благодарение на определени религиозни вярвания. Ако тези вярвания претърпят промяна в резултат на нова религия, племенната форма на социална организация може да рухне. Както ще видим в глава 19, тъкмо това започва да се случва след възникването на християнството във варварска Европа. Трибализмът в латентната си форма никога не изчезва, но с течение на времето е заменен от други, по–гъвкави и променливи форми на организация.
4. ПЛЕМЕННИ ОБЩЕСТВА: СОБСТВЕНОСТ, ПРАВОСЪДИЕ, ВОЙНА
Как роднинството е свързано с развитието на правото на собственост ► Естеството на правосъдието в племенното общество ► Племенните общества като военни организации ► Силни и слаби страни на племенната организация
Един от най–съществените въпроси, които разделят дясното и лявото от Френската революция насам, е този за частната собственост. В книгата си „Разсъждение върху неравенството" Русо проследява произхода на несправедливостта до първия човек, който огражда парче земя и го обявява за своя собственост. Карл Маркс изработва политическа програма за премахване на частната собственост; едно от първите неща, които, вдъхновени от него, правят всички комунистически режими, е да национализират „средствата за производство" и – не на последно място – земята. За разлика от тях американският баща основател Джеймс Мадисън заявява във „Федералистът"[27] №10, че една от най–важните функции на правителството е да защитава неравностойните възможности на всички хора да придобиват собственост. Съвременните неокласически икономисти смятат силното право за частна собственост за източник на дългосрочен икономически растеж; по думите на Дъглас Норт: „Растеж просто няма да възникне, освен ако съществуващата икономическа организация не е ефективна“, което „е свързано с утвърждаването на институционални разпоредби и имуществени права." От революцията на Рейгън–Тачър в края на 70–те и началото на 80–те години на XX в. насам една от най–важните точки в дневния ред, прокарвана от пазарно ориентирани политици, е приватизацията на държавни предприятия в името на икономическата ефективност, на което яростно се противопоставя левицата.