Племенни общества като нуер[31], които са по–скоро пастирски, отколкото аграрни, действат по други правила. Те не погребват своите предци в гробници, които да трябва постоянно да пазят, тъй като се простират върху много обширни територии, следвайки своите стада. Правото им върху определена част от земята не е ексклузивно, както в случая със земите на древногръцките и римските семейства, а по–скоро право на достъп. Фактът, че правата не са изцяло частни, не означава, както при други традиционни договорености, че пасбищата са неизбежно свръхексплоатирани. Народите туркана и масаите в Кения, както и номадското племе фулани в Западна Африка развиват системи, при които сегменти на племето споделят пасбищата помежду си, но не допускат намеса на чужденци.
Неуспехът на западняците да разберат същността на традиционните имуществени права и тяхната общовалидност за родствените групи е до известна степен основната причина за много от сегашните дисфункции в Африка. Европейските колониални чиновници били убедени, че икономическо развитие не може да се осъществи при липсата на съвременни имуществени права, което означава права, които са индивидуални, могат да се прехвърлят и се узаконяват формално чрез правна система. Мнозина били убедени, че, оставени сами на себе си, африканците са неспособни да управляват земите си ефективно или устойчиво. Европейците били мотивирани и от лични интереси или заради природните ресурси, търговски селскостопански интереси или в полза на европейските заселници. Те искали да могат да придобият право на собственост върху земята и предполагали, че местните вождове „притежават" земята на племето подобно на феодалите в Европа и могат да им я прехвърлят. В други случаи превръщали вождовете в свои посредници не само за придобиването на земя, но и в услуга на колониалната администрация. Традиционните африкански лидери в племенните общества установили, че наложените от сложните родствени системи контрол и баланс силно ограничават властта им. Махмуд Мамдани твърди, че европейците нарочно предоставили власт на социална група от алчни африкански големи мъже, за да тиранизират своите съплеменници по абсолютно нетрадиционен начин вследствие на желанието на европейците да създадат система от съвременни имуществени права. По този начин те допринесли за развитието на неопатримониалното управление след независимостта.
Племенните общества имат слаб централизиран източник на власт – Голям мъж или вожд – и следователно много по–слаба способност от държавите да заставят хората да се подчиняват. Те нямат система за налагане на правила от трета страна, която ние свързваме със съвременната правна система. Както изтъква Пол Виноградоф, правосъдието в племенното общество е малко като правосъдието между държавите в съвременните международни отношения: то е въпрос на самопомощ и преговори между децентрализирани звена, които конституират суверенни лица с правото да вземат решения.
Е. Е. Еванс–Причард описва правосъдието на народа нуер по следния начин:
Кръвните вражди са племенна институция, която може да възникне, когато е налице нарушение на закона, тъй като те са начинът, по който се получава обезщетение. Страхът от кръвна вражда всъщност е най–важната правна санкция в племето и главна гаранция за живота и имуществото на индивида... Когато човек смята, че му е нанесена вреда, не съществува властови орган, на когото да се оплаче и от когото да получи удовлетворение, затова веднага предизвиква човека, който му е нанесъл вреда, на дуел и предизвикателството трябва да се приеме.