Еванс–Причард очевидно използва понятията „закон" и „правна санкция" в най–общ смисъл, тъй като връзката между племенното правосъдие и законността на държавно ниво е слаба.
Съществуват обаче правила за кръвните вражди. Родственик на убития нуер може да тръгне след извършителя или след някой от роднините му мъже, но няма право да докосва брата на майка му, сестрата на баща му или сестрата на майка му, тъй като те не са членове на линиджа на убиеца. Посредник в споровете е вождът с леопардова кожа, в чиято къща убиецът се оттегля да търси убежище и да се очисти ритуално от кръвта на жертвата си. Спорещите страни изпълняват сложни ритуали за предотвратяване на ескалиране на конфликта като изпращане на копието, с което е нанесена раната, до селото на жертвата, за да бъде обработено магически, за да не стане раната фатална. Вождът с леопардова кожа притежава известна власт като неутрална страна и заедно с други старейшини от селото на обвиняемия изслушва страните в спора. Но той не разполага с правото да налага правосъдие, както и международните посредници в лицето на ООН нямат правомощия да налагат правосъдие между съвременните държави. И както в случая с международните отношения, от значение е силата; един слаб линидж по–трудно получава удовлетворение от един силен линидж. Правосъдието се съблюдава въз основа на свързани с личните интереси преценки от страна на спорещите страни враждата да не ескалира и нанесе по–голяма вреда.
Всъщност всички племенни общества имат сходни институции за търсене на правосъдие: задължения на роднините да търсят отмъщение или възмездие за причинени злини; препоръчителна система на арбитраж, която да помогне за решаването на споровете по миролюбив начин, и традиционен план на плащания за сторени злини, който сред германските племена в Северна Европа се нарича „вергелд". Сагата „Беоулф" е епическа поема за убийство и опита на родствениците да търсят отмъщение или вергелд от извършителите. Племенните общества се различават обаче по степента, в която се институционализира арбитражът.
Сред индианците, живеещи край река Кламат на тихоокеанското крайбрежие например, „ако юрок поиска да предяви иск, той наема двама, трима или четирима „преминаващи" – неродственици от друга общност. Ответникът също наема преминаващи и цялата група, наета от двете страни, действа като посредник, като констатира претенции и защити и събира доказателства. Преминаващите вземат решение за обезщетение, след като изслушат всички доказателства". Както и в случая с вожда с леопардова кожа на нуер, преминаващите нямат никаква формална власт да наложат своите решения. Те трябвало да разчитат на силата на заплахата за отлъчване от общността при отказ да се приеме решението на преминаващите, което имало още по–голяма тежест поради организацията на мъжете от племето в „групи в потилните"[32]. Нарушителите преценявали, че ще се нуждаят от тяхната подкрепа в бъдеще, ако бъдат ощетени, което ги мотивирало да платят компенсации на своите жертви.
По подобен начин Салическият закон (Lex Salica), разпространен сред германските племена по времето на Хлодвиг[33] от VI в. нататък, утвърждава правила на правосъдие: ако „един член на племето на салическите франки пожелае да предяви иск срещу някой от съседите си, той е длъжен да действа по точно определен метод за призоваване на своя опонент. Той трябва да отиде в дома на своя противник, да изложи своя иск в присъствието на свидетели и да определи деня, в който призованата страна е длъжна да се яви пред съдебния състав. Ако ответникът не се яви, необходимо е церемонията да се повтори отново и отново“. Виноградоф обобщава: „Виждаме съвършено ясно присъщата слабост на племенната юрисдикция в това, че изпълнението, влизането в сила на съдебно решение, не се влияе по принцип от суверенната власт, а е оставено до голяма степен в ръцете на отделния тъжител и приятелите му: това представлява малко повече от самопомощ, юридически санкционирана и одобрена от племето."
Влизането в сила на съдебни решения от трета страна трябва да изчака възникването на държавата. Но племенните общества развиват все по–сложни институции за вземане на съдебни решения по граждански и наказателни спорове. Племенното законодателство обикновено не е писмено; но то все пак се нуждае от опекуни за прилагането на прецеденти и утвърждаване на вергелди. В Скандинавия възниква институцията на лагмана, правен експерт, избран от народа, чиято работа е да изнася беседи или лекции по правни обичаи по време на съдебни процеси.