Така че има голямо съперничество сред васалите да решат кой да бъде на първо място до своя вожд, както и сред вождовете кой да притежава най–голямата и най – ревностна свита. Това означава ранг и сила, да си заобиколен постоянно от голяма група избрани младежи... на бойното поле за вожда е позор да бъде надминат по юначност; позор за свитата му е да не е равна по юначност на вожда; но да напуснеш полето и да надживееш вожда е срам и позор за цял живот, да го защитаваш и закриляш, да посветиш собствените си подвизи в негова прослава е същността на тяхната преданост; вождът се бие за победа, а воините – за вожда.
Воинът никога няма да смени мястото си с това на земеделец или търговец, дори ако доходите от земеделие или търговия се окажат по–високи, защото той е само частично мотивиран от желанието за богатство. Воините смятат живота на земеделеца за достоен за презрение, защото той не се подлага на опасност и не е част от общност:
Случи ли се така, че общността, където са родени, тъне дълги години в тишина и спокойствие, много от знатните младежи доброволно потърсват тези племена, които участват в момента в някаква война; защото отдихът е нежелан за надпреварата, а те се отличават по–лесно сред вихъра на несигурността; освен това не можеш да поддържаш голяма свита освен с война и насилие... няма толкова лесно да ги убедиш да орат земята и да чакат годишната печалба, вместо да предизвикат врага и да заслужат рани; освен това е безволево и противно да изработиш с пот на челото си това, което можеш да спечелиш, проливайки кръвта си.
Тацит отбелязва, че в периодите между войните тези млади воини прекарвали времето си в безделие, защото участието в цивилни дейности било унизително за тях. Едва с възхода на буржоазната класа през XVII и XVIII в. в Европа воинската етика е заменена от етика, която поставя печалбата и икономическата изгода над честта като отличителен белег на добродетелност.
Част от това, което прави политиката по–скоро изкуство, отколкото наука, е трудността да се прецени предварително силата на моралната връзка между свитата и нейния предводител. Общите им интереси често са подчертано икономически, тъй като са организирани преди всичко, за да грабят. Но връзката между последователи и лидер никога не е само това. Когато Съединените американски щати воюват с Ирак на Саддам Хюсеин през 1991 и 2003 г., и в двата случая са убедени, че една победа на бойното поле ще доведе до бързото сваляне на Саддам, защото хората от близкото му обкръжение ще преценят, че за тях би било по–добре без него. Но близкото обкръжение остана сплотено изключително дълго време благодарение на семейните и личните връзки, както и от страх.
Една от неикономическите причини за сплотеност е личната лоялност благодарение на взаимен обмен на услуги с течение на времето. Племенните общества придават на родството религиозно значение и свръхестествени измерения. Освен това армиите обикновено са съставени от млади мъже без семейства, земя или имущество, но с бушуващи хормони, които ги тласкат към живот на рискове и приключения. За тях икономическите ресурси не са единственото, което могат да заграбят. Не трябва да подценяваме значението на секса и достъпа до жени като двигател на политическата организация особено в сегментарните общества, за които е обичайно да използват жени като средство за размяна. В тези сравнително малки по мащаб общества човек често може да следва правилата за кланова екзогамия само чрез външна агресия поради липсата на жени, с които не е в роднинска връзка. Говори се, че Чингис хан, основателят на великата Монголска империя, е казал:
Най–великото удоволствие... е да победиш враговете си и да ги гониш пред себе си, да ограбиш богатството им и да видиш близките им, окъпани в сълзи, да яздиш конете им и да притискаш до гръдта си техните съпруги и дъщери.
Той успява доста добре да удовлетвори последния от тези свои стремежи. Чрез ДНК тестове е изчислено, че 8% от днешното мъжко население на огромен регион в Азия са негови или на неговия род потомци.
Вожд и свитата му в едно племенно общество не е същото като генерал и армията му в общество на държавно ниво, тъй като естеството на лидерството и властта е съвършено различно. При нуер вождът с леопардова кожа е преди всичко арбитър и не поема властта да командва, а и неговото управление не е наследствено. Същото се отнася и за Големия мъж в съвременна Папуа Нова Гвинея или Соломоновите острови, когото по традиция избират за лидер неговите родственици и по същия начин могат да го лишат от лидерска позиция. Сред германските племена, пише Тацит, „властта на кралете не е неограничена или деспотична; техните генерали управляват хората по–скоро чрез личния пример, отколкото с команди, както и благодарение на уважението, което печелят със своята енергичност и мястото си на предна позиция". Други племенни народи са още по–слабо организирани: „Команчите през XIX в. не са имали политическо формирование, което би могло да се нарече племе с могъщи вождове, които да поведат своите поданици... населението на команчите било разпръснато между голям брой слабо организирани автономни групи без обособени формирования за воюване. „Пълководците" били прославени воини с дълъг списък от подвизи в битките срещу враговете. Всеки имал право да организира военна команда, ако можел да убеди други да го последват, но имал лидерска роля, само ако другите го последват доброволно и само за периода на набега." Едва по времето на военните настъпления на европейските заселници някои индиански племена като шайените започнали да организират по–стройни централизирани командно–управленски структури като постоянен племенен съвет.