Дефинирах трибализма от гледна точка на родството. Но с развитието на племенните общества строгата генеалогична основа на сегментарния род отстъпва място на когнатичните племена[39] и на племена, които приемат членове без претенции за действителна родствена връзка. Ако дефинираме племето в по–широк смисъл, който включва не само родственици с общ произход, но също така патрони и клиенти, свързани посредством реципрочност и лични връзки, то Трибализмът си остава една от великите константи на политическото развитие.
В Рим например агнатичните родословни групи, описани от Фюстел де Куланж[40], са известни като gentes[41]. Но по времето на ранната република въпросните gentes започват да се разрастват с голям брой неродствени последователи, известни като клиенти. Това са освободени роби, наематели, домашни прислужници, а в по–късни периоди и бедни плебеи, готови да предложат подкрепа срещу пари или други услуги. От късната република до ранната империя римската политика е свързана с усилията на силни лидери като Цезар, Сула и Помпей да поставят под свой контрол държавните институции, мобилизирайки своите клиенти. Богати патрони мобилизират клиентелистки мрежи като частни армии. Коментирайки римската политика в края на Републиката, историкът Самюел Файнър отбелязва саркастично, че „ако оставите настрана знаменитостите... няма да намерите повече изисканост, безкористност или благородство, отколкото в една латиноамериканска бананова република. Кръстете страната република Фрийдония; настройте времето в средата на XIX в.; представете си Сула, Помпей, Цезар като генералите Гарсия Лопес, Педро Подрия и Хайме Вийегас и ще откриете клиентелистки фракции, частни армии и военни битки за президентския пост, напомнящи във всяко отношение рухващата република."
В този широк смисъл Трибализмът си остава абсолютна реалност. Индия например е забележително успешна демокрация от момента на основаването на страната през 1947 г. Въпреки това индийските политици все още са изключително зависими от личностните връзки патрон – клиент, за да бъдат избрани в парламента. Понякога тези връзки са племенни в тесния смисъл на думата, тъй като Трибализмът все още съществува в някои от по–бедните и по–слабо развити райони на страната. В други случаи подкрепата се обуславя от кастови или сектантски причини. Но във всички случаи основополагащата социална връзка между един политик и неговите поддръжници е същата като при родствената група: тя се основава на реципрочния обмен на услуги между лидера и неговите последователи, като лидерството по– скоро се спечелва, а не се наследява въз основа на способностите на лидера да се застъпва за интересите на групата. Същото се отнася и до политическия патронаж в американските градове, където са изградени политически машини въз основата на това кой кого почесва по гърба, а не въз основа на някаква „модерна" мотивация като идеология или обществен интерес. Така че борбата за заместване на „племенната" политика с по–неперсонална форма на политически взаимоотношения продължава и през XXI в.
5. ПРИСТИГАНЕТО НА ЛЕВИАТАН
По какво обществата на държавно ниво се различават от племенните ► „Първична" срещу конкурентна държавна организация ► Различни теории за формирането на държавата, включително някои задънени улици като напояването, които дават обяснение защо в някои части на света възникват държави в ранни стадии, а в други не
Обществата на държавно ниво се различават от племенните по няколко важни аспекта.
На първо място, те притежават централизиран източник на власт, независимо дали под формата на крал, президент или министър–председател. Този източник на власт упълномощава йерархия от подчинени, които са в състояние, поне по принцип, да налагат правила на цялото общество. Източникът на власт превъзхожда всички останали върху своята територия, което означава, че е суверенен. Всички административни нива като по – нисши лидери, префекти или администратори са упълномощени от суверена да вземат решения.
На второ място, този източник на власт е подкрепен от монопола на легитимни средства за принуда под формата на армия и/или полиция. Държавата разполага с достатъчно власт, за да предотврати отцепването на сегменти, племена или региони. (Именно това различава държавата от вождеството.)