Изглежда малко вероятно първата държава да е възникнала чрез изричен обществен договор, ако основната мотивация за него е била чисто икономическа като защита на правото на собственост или гарантиране на обществени блага. Племенните общества са егалитарни и – в контекста на сплотени родствени групи – много свободни. За разлика от тях държавите са насилнически, тиранични и йерархични, което кара Фридрих Ницше да нарече държавата „най – студеното от всички студени чудовища". Бихме могли да си представим едно свободно племенно общество да делегира правомощия на един–единствен диктатор само поради крайна принуда като непосредствена опасност от нашествие и изтребление от външен агресор или на религиозна фигура, ако има вероятност епидемия да унищожи общността. Всъщност римските диктатори са избирани по този начин по време на републиката, както в случая, когато градът е заплашен от Ханибал след битката при Кана през 216 г.пр.Хр. Но това означава, че реалният двигател за формирането на държавата е насилието или заплахата от насилие, което превръща обществения договор по–скоро в ефективна причина, отколкото в окончателна цел.
Един вариант на теорията за обществения договор, заради който е изразходено много излишно мастило, е „хидравличната" теория за държавата на Карл Витфогел. Витфогел, бивш марксист, а по–късно антикомунист, доразвива теорията за азиатския начин на производство на Маркс, предлагайки икономическо обяснение за възникването на диктатури извън Запада. Той твърди, че възходът на държавата в Месопотамия, Египет, Китай и Мексико е задвижен от нуждата от напояване в огромни мащаби, което би могло да се управлява само от една централизирана бюрократична държава.
Хидравличната хипотеза е твърде проблематична. Повечето ранни напоителни проекти в региони с възникващи държави са били малки и управлявани на местно ниво. Големи инженерни проекти като Великия китайски канал са предприемани едва след изграждането на силна държава и следователно са резултат от, а не причина за нейното възникване. За да се окаже вярна хипотезата на Витфогел, би трябвало да си представим група от племена, които се събират един ден и споделят помежду си: „Бихме могли да станем много по–богати, ако подарим безценната си свобода на диктатор, който ще отговаря за управлението на огромен хидротехнически проект, подобен на когото светът никога не е виждал преди. И ние ще се откажем от свободата си не само докато трае проектът, а за вечни времена, защото бъдещите поколения също ще се нуждаят от добър управител на проекта.“ Ако този сценарий бе правдоподобен, Европейският съюз би се превърнал в държава преди доста време.
Демографът Естер Босеруп твърди, че увеличението на населението и високата му гъстота са важни двигатели на технологичните иновации. Гъстите популации покрай речните системи в Египет, Месопотамия и Китай създават интензивни аграрни системи, свързани с широкомащабно напояване, нови по – високопродуктивни култури, както и други ресурси. Гъстотата на населението стимулира образуването на държави, като позволява специализация и разделение на труда между елитни и неелитни групи. Групови или племенни общества с ниска гъстота на населението могат да превъзмогнат даден конфликт просто като се отдалечат едни от други, отцепвайки сегменти, когато не могат да съществуват съвместно. Населението в пренаселените урбанистични центрове не разполага с тази възможност. Недостигът на земя или липсата на достъп до определени ключови обществени ресурси създават много по–голяма вероятност от разпалване на конфликти, което би породило необходимост от по – централизирани форми на политическа власт за тяхното контролиране.