Но дори по–високата гъстота на населението да е необходимо условие за формирането на държава, все пак два въпроса остават без отговор: на първо място, кои са причините за увеличаване на гъстотата на населението? И какъв механизъм свързва гъстите популации с държавите?
Първият въпрос вероятно има елементарен малтусиански отговор: увеличаване на населението се осъществява благодарение на технологични иновации като аграрната революция, която значително увеличава хранителния капацитет на даден парцел земя, което от своя страна дава възможност на родителите да имат повече деца. Проблемът е, че голям брой общества на ловци събирачи функционирали доста под дългосрочния производствен капацитет на своята околна среда. Планинците в Нова Гвинея и индианците по Амазонка са развили земеделие, но не произвеждали хранителните излишъци, които биха могли да произведат. Така че самата технологична възможност за повишаване на производителността и увеличаване на продукцията, а следователно и на населението не обяснява непременно защо всъщност това се случва. Някои антрополози изказват предположения, че в определени общества на ловци събирачи увеличаването на хранителните припаси води до намаляване на количеството работа, защото техните членове ценели свободното време повече от работата. Членовете на аграрни общества може да са били средно по–богати, но пък им се налагало да работят много по–усилено и това може да не е било по вкуса на всеки. Погледнато алтернативно, ловците събирачи може би просто са били заклещени в т.нар, от икономистите капан на ниско ниво на равновесие[42]. С други думи, те разполагали с технологията да засаждат семена и да развият земеделие, но социалните очаквания за споделяне на излишъка моментално възпирали личните стимули за преминаване към по–високи нива на производителност.
Вероятно причинно–следствената връзка в случая е обърната: хората в ранните общества не биха произвеждали излишък на своя глава, докато не бъдат принудени насила от владетели, които ги държат в пълно подчинение. Самите владетели от своя страна може да не са искали да работят по – усърдно, но са били изключително щастливи да принуждават другите да го правят. Следователно възникването на йерархия не е било в резултат на икономически, а по–скоро на политически фактори като военни завоевания или принуда. Сещаме се за построяването на пирамидите в Египет.
Следователно гъстотата на населението може да не е окончателната причина за образуването на държавата, а по–скоро междинна променлива[43], която е продукт на друг, все още неидентифициран фактор.
Слабостите и пропуските във всички обяснения, които са фокусирани предимно върху икономически фактори, сочат насилието като очевиден източник за образуването на държавата. Преходът от племе към държава е свързан с огромна загуба на свобода и равенство. Трудно е да си представим общества, които се отказват от всичко това дори и за потенциално големи печалби от напояване. Залозите трябва да са много по–високи и могат да бъдат обяснени много по–лесно с опасност за живота, породена от организирано насилие.
Както знаем, буквално всички човешки общества са упражнявали насилие, особено на племенно ниво. Йерархия и държава биха могли да възникнат, когато един племенен сегмент завладее друг и установи контрол върху неговата територия. Необходимостта от поддържане на политически контрол над завладяното племе принуждава завоевателите да създадат централизирани репресивни институции, които се превръщат в административна бюрокрация на първичната държава. Особено ако племенните групи се различават езиково или етнически, твърде вероятно е победителите да утвърдят господство над победените и тази класова стратификация да бъде укрепена за постоянно. Заплахата от такова завоюване от страна на чуждо племе би мотивирала племенни групи да утвърдят по – трайни, централизирани форми на управление и контрол, какъвто е случаят с индианските племена шайени и пуебло.
Този сценарий, при който племе завладява едно общество с уседнал начин на живот, се разгръща безброй пъти в писаната история, каквито са вълните от нашествия на тангути, каракитани, хуни, руржени, арийци, монголи, викинги и германци, основавали държави по този начин. Следователно единственият въпрос е дали именно така са възникнали първите държави. Продължили векове наред племенни войни в места като Папуа Нова Гвинея и Южен Судан не довеждат до възникване на общества на държавно ниво. Антрополозите твърдят, че племенните общества използват балансиращи механизми за преразпределяне на властта след конфликти; например нуер просто асимилират враговете си, вместо да ги управляват. С други думи, изглежда, че са необходими и други каузални фактори, за да намерим обяснение за възникването на държавите. Едва след нахлуването на насилнически племенни групи от степите на вътрешна Азия, от Арабската пустиня или от планините на Афганистан възникват по – централизирани политически формирования.