Антропологът Робърт Карнейро отбелязва, че макар войната да би могла да бъде универсално и необходимо условие за формирането на държава, тя е недостатъчно условие сама по себе си. Той твърди, че само когато нарастването на производителността се осъществява в рамките на една географски обособена област като речна долина или когато враждебни племена ефективно обграждат територията на друго племе, те са възможни обяснения за възникването на йерархични държави. При отсъствие на строго очертани граници и при ниска гъстота на населението по–слабите племена или индивиди просто биха могли да избягат. Но в места като долината на Нил, оградена от пустини и океан, или в котловините на Перу, заобиколени от пустини, джунгли и високи планини, такава възможност не съществува. Границите са обяснение също така и защо по–високата производителност води до по–голяма гъстота на населението, тъй като хората не са имали възможност да се преместят на друго място.
Племената по планините на Нова Гвинея имат земеделие и живеят в обособени долини, така че и тези фактори не могат сами по себе си да доведат до възникването на държави. Абсолютният размер също може да бъде важен. Месопотамия, долината на река Нил и долината на Мексико са все сравнително обширни земеделски площи, които въпреки това са заобиколени от планини, пустини и океани. Това дава възможност да бъдат организирани по–големи и силни военни формирования, които да разпрострат властта си над по–обширни пространства, особено ако използват домашни коне или камили. Така че не само строго очертаните граници, но и размерът и достъпността на обособения от тях регион са решаващи условия за възникването на държава. Границите помагат на ранните държавници и по друг начин, като ги предпазват от външни врагове извън долината на реката или острова, докато изграждат своите бойни сили. Из Океания възникват вождества и протодържави само на по–големи острови като Фиджи, Тонга и Хавай, но не и на по–малки като Соломоновите, Вануату или Тробриандските. Нова Гвинея е голям остров, но е изключително планински и разцепен на безброй малки микросреди.
Археолозите, които разсъждават върху произхода на политиката, обикновено предпочитат материалистични обяснения като околна среда и технологично ниво вместо културни фактори като религия просто защото знаем повече за материалната среда на ранните общества. Но е твърде вероятно именно религиозните идеи да са от решаващо значение за формирането на ранната държава, тъй като те биха могли успешно да обосноват прехода към йерархия и загубата на свобода, характерна за племенните общества. Макс Вебер разграничава т.нар, от него харизматичен тип господство от традиционния и модерно рационалния тип господства. Гръцката дума харизма означава „докоснат от Бога"; харизматичният лидер господства не защото е избран от своите съплеменници заради лидерските си способности, а защото се смята за избран от Бога.
Религиозната власт и военните умения вървят ръка за ръка. Религиозната власт позволява на конкретен племенен лидер да решава мащабния проблем за колективни действия за обединяването на група от независими племена. Религиозната власт може да обясни в много по–голяма степен от икономическата изгода защо едно свободно племе би пожелало да делегира постоянни правомощия на един човек и на роднините му. Впоследствие лидерът може да използва тази власт, за да изгради централизирана военна машина, която може да завладее непокорните племена, както и да гарантира вътрешния мир и сигурност, което от своя страна засилва религиозната власт на лидера във верига от положителни обратни връзки. Единственият проблем обаче е необходимостта от нова форма на религия, която да преодолее присъщите ограничения в преклонението към праотците и други видове партикуларистки форми на преклонение.