Има един конкретен исторически случай на разгръщането на този процес, какъвто е възходът на първата арабска държава по времето Праведния халифат и на Омаядите. Племенните народи, които населявали Арабския полуостров, в продължение на векове живеели по границите на общества на държавно ниво като Египет, Персия и Рим/Византия. Суровата околна среда и непригодността ѝ към земеделие са обяснение защо никога не са завладявани, а оттам и защо никога не са попадали под военна заплаха, която да ги накара да създадат централизирана държава. Те действали като търговци и посредници между съседните уседнали общества, но не били в състояние сами да произвеждат значителни излишъци.
С раждането на пророка Мохамед през 570 г. в арабския град Мека нещата драматично се променят. Според мюсюлманската традиция Мохамед получава първото си откровение от Бог на четиридесет години и започва проповедническата си дейност сред племената в Мека. Там той и неговите последователи са преследвани, затова през 622 г. се преместват в Медина. Мохамед е помолен да посредничи в раздорите между племената на Медина и той изготвя Т.нар. Конституция на Медина, която определя универсална умма, или общност на вярващите, която надхвърля племенната лоялност. Формата на управление на Мохамед все още не притежава всички характеристики на една истинска държава, но разрушава системите, основани на родство, не чрез завоевание, а чрез написването на обществен договор, укрепен от харизматичния авторитет на Пророка. След продължили няколко години битки новата мюсюлманска форма на управление спечелва поддръжници и завладява Мека, обединявайки централна Арабия в единно общество на държавно ниво.
Обикновено в държавите завоевателки потомците на племенния вожд учредител изграждат управляващата династия. Това не става в случая с Мохамед, защото той има само една дъщеря Фатима и няма синове. Затова лидерството на новата държава се предава на един от спътниците на Мохамед от клана на Омаядите, паралелен сегмент от племето курайши на Мохамед. Омаядите изграждат династия, а държавата на Омаядите под Усман и Муавия успява бързо да завладее Сирия, Египет и Ирак, налагайки арабско управление над тези вече съществуващи на държавно ниво общества.
Няма по – ясна илюстрация на значението на идеите в политиката от възникването на арабска държава под пророка Мохамед. Арабските племена играят съвсем незначителна роля в световната история допреди този момент; единствено харизматичният авторитет на Мохамед им позволява да се обединят и да разпрострат своята власт над целия Близък изток и Северна Африка. Племената нямат почти никаква икономическа база; те завоюват икономическа мощ чрез взаимодействието между религиозни идеи и военна организация, а след това успяват да завоюват аграрни общества, които действително произвеждат излишъци. Това не е чист пример за първична държавна формация, тъй като арабските племена имат навсякъде около себе си примера на утвърдени държави като Персия и Византия, на които могат да подражават и в края на краищата да завладеят. Освен това племенните традиции остават толкова силни, че следващите арабски държави така и не успяват да ги преодолеят напълно, нито пък да създадат държавна бюрокрация, която да не е под силното влияние на племенната политика (вж. глава 13). Това принуждава по–късните арабска и турски династии да прибегнат до извънредни мерки, за да се освободят от влиянието на родствените и племенните връзки под формата на армии от роби и администратори, набирани изцяло от чужденци.
Ако създаването на първата арабска държава е забележителна илюстрация за политическото могъщество на религиозните идеи, то буквално всяка друга държава разчита на религията за своето легитимиране. Основополагащите митове на древногръцката, римската, индийската и китайската държава до един проследяват родословието на управляващите до някое божество или най–малкото до полубожествен герой. Политическата власт в ранните държави не може да бъде разбрана без религиозните ритуали, които владетелят контролира и използва, за да легитимира властта си. Да вземем например следната ода за основателя на китайската династия Шан от „Книга на песните":
Раят възложи на лястовицата
да се спусне и да роди [бащата на нашия] Шан.
[Неговите потомци] живяха в земята на Ин и станаха велики.