[Тогава] много отдавна Ти назначи храбрия Тан
да контролира границите на четирите района...
Друго стихотворение твърди:
Дълбоко мъдри бяха [господарите на] Шан.
И отдавна се бяха явили поличбите [за династията];
когато водите на потопа се разпростряха нашироко,
Ю подреди и раздели регионите на земята.
Изглежда сме по–близо до едно по – изчерпателно обяснение за формирането на първичната държава. Необходима е комбинация от няколко фактора. На първо място е необходимостта от достатъчно изобилие от ресурси, които да позволяват създаването на излишъци над нужните за прехранване. Това изобилие може да бъде природно: американският северозапад е толкова богат на дивеч и риба, че обществата на ловците събирачи са били в състояние да създадат вождества, а дори и държави. Но в повечето случаи изобилие се постига благодарение на технологически напредък като земеделието. На второ място, абсолютният размер на обществото трябва да е достатъчно голям, за да позволи възникването на зачатъчно разделение на труда и на управляващ елит. На трето място, населението трябва да е физически статично, за да увеличи гъстотата си, когато възникнат технологични възможности за това, и да е гарантирано, че поданиците не могат да избягат, когато бъдат принудени да се подчиняват. И накрая племенните групи трябва да бъдат мотивирани да се откажат от свободата си под властта на държавата. Това може да се осъществи посредством заплахата от физическо изтребление от страна на други, значително по–добре организирани групи. Или може да е в резултат на харизматичния авторитет на религиозен лидер. Взети в своята съвкупност, такива, изглежда, са правдоподобните фактори, довели до възникването на държава в места като долината на Нил.
Томас Хобс твърди, че държавата или Левиатан възникват в резултат на рационален обществен договор между хора, които желаят да решат проблема на ендемичното насилие и да сложат край на състоянието на война. В началото на глава 2 изказвам предположение, че това е фундаментална заблуда, както и всички либерални теории за обществения договор, доколкото той предполага едно предобществено естествено състояние, в което хората са живели като изолирани индивиди. Подобно състояние на изначален индивидуализъм никога не е съществувало; човешките същества са социални по природа и не е нужно да вземат мотивирано от личния си интерес решение, за да се организират в групи. Конкретната форма, която дадена социална организация приема на по–високо ниво на развитие, често е в резултат на рационално обмисляне. Но на по–ниските нива тя възниква спонтанно от градивните елементи, създадени от човешката биология.
Но заблудата на Хобс има и друга страна. Така както никога не е имало чист преход от аномично естествено състояние към подредено гражданско общество, така и проблемът с човешкото насилие никога не намира цялостно решение. Хората си сътрудничат, за да се конкурират, а се конкурират, за да си сътрудничат. Раждането на Левиатан не решава трайно проблема с насилието, а само го прехвърля на по–високо ниво. Вместо воюващи помежду си племенни сегменти сега главни действащи лица във все по – мащабните войни стават държавите. Първата възникнала държава би могла да въдвори мира на победителя, но с течение на времето тя се сблъсква със съперници, когато нововъзникващи държави започват да прилагат същите политически техники, за да оспорят нейното превъзходство.
Вече сме в състояние да разберем защо не възникват държави в някои части на света като Африка и Океания и защо в региони като Афганистан, Индия и планинските области на Югоизточна Азия продължават да съществуват племенни общества. Политологът Джефри Хърбст твърди, че липсата на коренни държави в много части на Африка е вследствие на комбинацията от няколко познати фактора: „Основният проблем пред държавниците в Африка – независимо дали са колониални крале, колониални губернатори или президенти след спечелване на независимостта – е да разпрострат властта си над негостоприемни територии с относително ниска гъстота на населението." Той изтъква, че – противоположно на общоприетите представи – едва 8% от земите на континента са с тропически климат, както и че върху 50% падат недостатъчно валежи, за да се развива земеделие. Независимо че човешкият вид бележи своето начало в Африка, хората преуспяват далеч по–успешно в други части на света. Гъстотата на населението винаги е била ниска върху целия континент допреди развитието на съвременното земеделие и медицината; едва през 1975 г. Африка достига гъстота на населението, на която Европа се радва през 1500 г. Регионите на Африка, които са изключения от това правило, като плодородните области на Великите африкански езера и Източноафриканската рифтова долина, поддържат много по–висока гъстота на населението и са свидетели на ранното възникване на централизирани държави.