Главният двигател за формирането на китайската държава не е необходимостта от изграждане на грандиозни напоителни проекти, нито възходът на харизматичен религиозен лидер, а вездесъщото военно дело. Именно войните и необходимостта от воюване са причина за консолидирането на система от десет хиляди политически формирования в единна държава в продължение на хиляда и осемстотин години, мотивирало създаването на класа от постоянни обучени бюрократи и администратори и оправдало оттеглянето от родството като основа на политическа организация. Както казва Чарлс Тили[45] за Европа, а в един по–късен период и за Китай, „войната прави държавата, а държавата прави война".
ВТОРА ЧАСТ: ДЪРЖАВНО СТРОИТЕЛСТВО
6. КИТАЙСКИЯТ ТРИБАЛИЗЪМ
Произход на китайската цивилизация ► Организация на племенното общество в древен Китай ► Характеристики на китайското семейство и родство ► Разпространение на феодализма при династията Джоу и природа на политическата власт
Трибализмът съществува в Китай от началото на неговата писана история. Сегментарни родословия все още се срещат в части от Южен Китай и Тайван и до днес. Когато историците говорят за китайски „фамилии", често нямат предвид нуклеарни семейства, състоящи се от двама родители и техните деца, а много по–широки агнатични групи, които биха могли да наброяват стотици или дори хиляди членове. Тъй като ранната китайска история е сравнително добре документирана, имаме рядката възможност да наблюдаваме формирането на държави от общества на племенно ниво.
Човешки същества населяват Китай от много дълго време. Архаични хора като Хомо еректус са живели там преди осемстотин хиляди години а Хомо сапиенс се появяват за първи път няколко хиляди години, след като напускат Африка. Просото (на север) и оризът (на юг) са култивирани за първи път в много ранен етап, а металургията и уседналите общности се появяват по време на преддинастичния период Яншао (5000–3000 г.пр. Хр.). Градове крепости и ясни свидетелства за социална стратификация се появяват по време на периода Луншан (3000–2000 г.пр.Хр.). Преди това религията се основава на преклонение пред прародители или духове под контрола на шамани, които, както в повечето общества на групово ниво, не са специализирани, а обикновени членове на общността. Но с възникването на по–стратифицирани общества през периода Луншан управниците започват да монополизират контрола върху шаманизма и да го използват за утвърждаване на собствената си легитимност.
Може би Най–важното технологично постижение след изобретяването на земеделието е опитомяването на коня. Това може би се случва за първи път в Украйна през IV хил.пр.Хр. и се разпространява в Западна и Централна Азия до началото на II хил. Преходът към пасторално номадство приключва в началото на I хил.пр.Хр., когато първите конни племенни народи започват да навлизат в Китай. Голяма част от последващата китайска история е доминирана от това явление.
Периодизацията на древен Китай може да бъде объркваща (вж. таблица 1). Яншао и Луншан са по–скоро археологически, отколкото династически категории, кръстени на населени места по средното и долното течение на Жълтата река в северната част на Китай. Династичен Китай започва с Трите династии – Ся, Шан и Джоу. Династията Джоу на свой ред е разделена на Източна и Западна Джоу, разделение, което възниква през 770 г.пр.Хр. когато Джоу премества столицата си от Хаодзин в провинция Шънси в Луоян, който се намира в съвременната западна провинция Хънан. Източна Джоу от своя страна е разделена на два подпериода: Пролети–Есени и Воюващите царства.
Таблица 1. Древен Китай
Г.пр.Хр.
Династия
Период
Брой държавни формирования
5000
Яншао
3000
Луншан
2000
Ся
Трите династии
3000
1500
Шан
1800
1200
Западна
Джоу
170
Г.пр.Хр.
Династия
Период
Брой държавни формирования
770
Източна
Джоу
Пролети–Есени
(770–476)
23
Воюващи царства (475–221)
7