221
Цин
1
Под древен Китай разбираме периода от най – ранната праистория до началото на династията Цин, която бележи обединението на Китай като единствена империя. Това, което знаем за този период, идва от обширни археологически данни, включващи огромен брой надписи върху оракулски кости (обикновено от овчи плешки], използвани за гадаене; надписи върху бронзови съдове и бамбукови ленти, върху които съдебните служители съхранявали записки за държавните дела. Друг източник на информация са великите класически произведения на китайската литература, създадени през последните няколко века на Източна Джоу. Най–важни са петте канонични произведения, чието изучаване представлява основата на образованието на китайските мандарини[46] през по–късните векове: Шъдзин, или „Книга на песните"; Лидзи, или „Книга на ритуалите"; Шудзин ,или „Книга на историята"; Идзин, или „Книга на промените", и Чун–Цю, или „Пролети и есени". Твърди се, че петте класически произведения са съставени, редактирани и разпространени от Конфуций, а те и техните обемисти интерпретации са основата на конфуцианската идеология, формирала китайската култура в продължение на хилядолетия. Произведенията са създадени на фона на гражданската война и политическия упадък по времето на Източна Джоу; „Пролети и есени" е летопис за царуването на дванадесет последователни владетели в княжеството Лу, което според Конфуций демонстрира растящата деградация през този период. Тези и други произведения, написани от Конфуций, Менций, Модзъ, Сундзъ и други автори по това време, съдържат голямо количество историческа информация, макар точността на тези предимно литературни произведения да не е ясна.
Така или иначе, разполагаме с ясни свидетелства за колосалното намаляване на общия брой на политическите формирования в Китай от приблизително десет хиляди в началото на династията Ся, през хиляда и двеста в началото на Западна Джоу до седем по времето на Воюващите царства. Основите на първата истински модерна държава са поставени в Западното царство Цин при управлението на Сяогун и неговия министър Шан Ян. Процесът на държавна консолидация приключва, когато царят на Цин завладява всички свои съперници и утвърждава една– единствена империя с еднотипни институции, изградени преди това в Цин в по–голямата част на Северен Китай.
Преходът от племенно общество към общество на държавно ниво в Китай става постепенно, като държавните институции се напластяват върху родствените социални структури. Т.нар, държави по време на династиите Ся и Шан всъщност по–добре могат да се характеризират като вождества или племена с все по– сложни нива на стратификация и централизирано управление. До края на династията Шан родството остава основна форма на китайската социална организация. Това започва да се променя едва по времето на династията Джоу, когато се създават истински държави с постоянни армии и административни структури.
В този ранен етап от китайската история обществото е организирано под формата на родове, агнатични групи с претенцията, че произхождат от един общ прародител. Основното военно формирование се състои от мъже от приблизително сто домакинства от един линидж, групирани под знаме или флаг и предвождани от родословния главатар. Родовете могат гъвкаво да се съчетават в кланове или родове от по–висок порядък, а кралят е върховният вожд на всички родове в даден регион.
По времето на периода на Трите династии ритуалното поведение в рамките на рода е систематизирано в поредица от закони. Ритуалите са свързани с преклонение пред общия прародител на рода и се провеждат в потомствения храм с възпоменателните плочи с имената на предците. В тези храмове има няколко секции, които съответстват на нивото на родова или подродова организация. Родовите вождове утвърждават своята власт чрез контрол върху ритуалите; неправилно съблюдаване на ритуалите или на военните заповеди води до тежко наказание от краля или от по – високопоставените линиджни вождове. В съответствие с това, ако врагът трябва да бъде напълно покорен, важно е да се разруши потомственият храм, да се плячкосат символичните му съкровища и да се избие мъжкото потомство, за да се прекъсне „линията на произход".
Както и при други племенни общества, през този период Китай е подложен на нарастващи и спадащи нива на социална организация. От една страна, родовете, които населяват уседнали селища, се обединяват в името на военни цели, самозащита или търговия. Понякога съюзите са доброволни и обусловени от общи икономически интереси; понякога се дължат на ритуална почит към конкретен вожд; доста често се дължат на принуда. Войните стават все по – обичайна практика, за което свидетелства разпространението на градове със стени от трамбована пръст, които започват да се издигат през периода Луншан.