От друга страна, родовото общество е подложено на постоянно разцепване, тъй като по–младото поколение търси нови земи и създава свои собствени родови клонове. По това време Китай е слабо населен и семействата могат да избягат от властта на установения род просто като се преместят на ново място. По този начин, както прогнозират теориите за образуване на държавата, ниската гъстота на населението и липсата на естествени граници възпрепятстват изграждането на държави и йерархия.
Въпреки всичко в по–старите части на долината на Жълтата река гъстотата на населението нараства заедно със земеделската производителност. Доказателство за нарастващите нива на йерархия по време на династията Шан са жестоките наказания, които вождовете могат да налагат на своите поданици, както и разпространението на робството и човешките жертвоприношения. Надписи върху оракулски кости споменават пет вида наказания: жигосване на челото, отрязване на носа, отрязване на стъпалата, кастрация и смърт. Много от гробищата от този период съдържат осем до десет проснати по очи, обезглавени скелета, вероятно на роби или военнопленници. Високопоставени вождове са погребвани с до петстотин души, принесени в жертва; в ями за погребения в Инсю са открити десет хиляди принесени в жертва заедно с огромен брой коне, колесници, жертвени триножници и други ценни артефакти. По този начин удовлетворяването на мъртвите предци лишава живите от огромни количества човешки, животински и материални ресурси. Очевидно започва промяна от племенна към една по – йерархична форма на управление.
Една от великите константи в китайската история е значението на семейството и рода за социалната организация. Владетелите на Цин правят опити да потиснат родствените връзки в името на една по–неперсонална форма на управление както в собственото си кралство, така и в цял Китай, след като установяват обединена империя. Когато през 1949 г. Китайската комунистическа партия идва на власт, тя също се опитва да използва диктаторската си власт, за да премахне традиционната китайска семейственост и да обвърже отделния индивид с държавата. Нито един от тези политически проекти не преработва така, както се надяват авторите му; китайското семейство се оказва изключително жилаво и в отделни части на Китай все още съществуват агнатични потомствени групи. След краткото управление на династията Цин по време на ранната династия Хан (206 г.пр.Хр. – 9 г.) най–накрая е установено неперсонално управление. Но към края на късната династия Хан при династиите Суй и Тан родството триумфално се завръща. Неперсоналното държавно управление е възстановено едва по време на династиите Сун и Мин в началото на II хил. Специално в южната част на Китай родовете и клановете остават силни до XX в. На местно ниво те играят квазиполитическа функция и отчасти изместват по много въпроси самата държава като източник на властта.
Съществува огромно количество литература за китайското родство, голяма част от която е написана от антрополози, които са изучавали съвременни общности в Тайван и Южен Китай и са използвали родословни документи, датиращи от XIX в. Има проучвания и на семейните връзки през по–ранни периоди на китайската история, основаващи се на изключително подробни записки, които отделни родствени групи са оставили. Разполагаме с далеч по–малко информация за родствените връзки в древен Китай и съществува известна опасност да пренесем съвременни тенденции далеч назад във времето. Някои учени твърдят, че съвременните родове са продукт на преднамерени политики на неоконфуцианци от времето на прехода между Тан и Сун и че родството е било различно преди II хил. Въпреки всичко някои характеристики на родствената организация остават постоянни през многовековната китайска история.
Родството в китайското общество е строго патрилинейно или агнатично. Един антрополог определя линиджа като „корпоративна група, която изповядва ритуално единство и е основана на доказано потекло от един общ прародител". Докато някои съвременни родове проследяват родословието си до прародител отпреди двадесет поколения, историческите родове обикновено не стигат по–далеч от пет поколения назад. За разлика от тях кланът е много по – обширна родствена група, която обхваща няколко рода и често се основава на фиктивно родство[47]. Те и сродни фамилни общности често съществуват само за да определят екзогамията.