Недоволството на американците, че Съединените щати са доминирани от елити и могъщи лобита, е отражение на все по– голямото неравенство в доходите и благосъстоянието от 70–те години на XX в. до началото на XXI в. Неравенството само по себе си никога не е било голям проблем в американската политическа култура, която набляга по–скоро на равенството на възможностите, отколкото на резултатите. Но системата е справедлива само докато хората вярват, че като работят усърдно и правят всичко възможно, те и децата им имат реален шанс да просперират и че заможните са натрупали богатството си по правилата.
Факт е обаче, че междупоколенческата социална мобилност в Съединените щати е далеч по–слаба, отколкото смятат мнозина американци, и по–слаба, отколкото в много от другите развити страни, които традиционно се разглеждат като неподвижни и йерархични. Елитите са в състояние да защитават своите позиции, надхитряйки политическата система, прехвърляйки парите си в офшорни сметки, за да избегнат данъчно облагане, и предавайки по наследство тези предимства на децата си чрез привилегирован достъп до елитни институции. Голяма част от това излезе наяве по време на финансовата криза през 2008–2009 г., когато стана до болка ясно, че има незначителна връзка между възнагражденията в сектора на финансовите услуги и реалния принос към икономиката. Икономиката беше използвала огромната си политическа мощ, за да отстрани регулациите и контрола през предишното десетилетие и продължи да ги парира и след кризата. Икономистът Саймън Джонсън твърди, че властта на финансовата олигархия в Съединените щати не е по–различна от тази в страни с нововъзникващи пазари като Русия и Индонезия.
Не съществува автоматичен механизъм, чрез който политическите системи да се адаптират към променящите се обстоятелства. Историята за неспособността за приспособяване и последващия политически упадък е разказана по–нататък в тази книга. Няма основателна причина Мамелюкският султанат в Египет да не започне да използва огнестрелно оръжие по–рано, за да посрещне нарастващите външни заплахи, както постъпват османците, които в последна сметка го побеждават; нито е неизбежно това, че императорите в края на династията Мин в Китай не успяват да обложат своите граждани адекватно, за да подкрепят армия, която да може да защити страната от манджурите. Проблемът и в двата случая е огромната институционална инерция, съществуваща зад статуквото.
Когато едно общество не успее да се справи със сериозна фискална криза чрез сериозна институционална реформа подобно на френската монархия след неуспеха на Великия съвет през 1557 г., то се изкушава да прибегне до редица краткосрочни решения, които ерозират и в последна сметка корумпират собствените му институции. Тези половинчати решения са свързани с отстъпки пред различни заинтересовани кръгове и лобита, които неизменно представляват хора с богатство и власт във френското общество. Неуспехът да се балансира бюджетът на страната води до фалит и делегитимация на самата държава, което в края на краищата приключва с Френската революция.
Съединените щати далеч не са в толкова сериозна морална и фискална криза като Стария режим на Франция. Съществува опасност обаче с течение на времето положението да продължи да се влошава при отсъствието на някаква мощна сила, която да извади системата от сегашното ѝ нарушено институционално равновесие.
Една обща нишка свързва много от нашите днешни безпокойства за бъдещето – от възраждането на авторитаризма в Русия, през корупцията в Индия и провалените държави в развиващия се свят до непоклатимите лобита в съвременната американска политика. Тя е свързана с трудностите при създаване и поддържане на ефективни политически институции, управления, които са едновременно силни, съблюдават строги правила и са отговорни. Това може да изглежда като нещо очевидно, с което всеки четвъртокласник би се съгласил, но ако се замислим по–дълбоко, истината е, че много интелигентни хора не го разбират.
Да започнем с въпроса за оттеглянето на третата вълна и демократичната рецесия, обхванала света в началото на XXI в. Причините за нашите разочарования във връзка с неуспеха при разпространението на демокрацията според мен не се дължат на нивото на идеите в настоящия момент. Идеите са изключително важни за политическия ред; легитимността на едно управление е това, което обединява населението и го убеждава да приеме неговата власт. Рухването на Берлинската стена бележи краха на един от най–големите противници на демокрацията – комунизма, и бързото разпространение на либералната демокрация като най–общоприетата форма на управление.