Сабу беше предугадил въпроса.
— Започнах да обучавам Байек, но още не е готов.
— Твой дълг е да го подготвиш — каза Хемон.
— Ще стане. Не забравяй обаче, че Емсаф също обучаваше сина си и не пожъна добро. Редиците ни се стопяват и затова сме уязвими.
— Точно затова имаме нужда от нови попълнения — изсумтя Хемон. — А ще ги набавим, като…
— Да, да, знам. Обучението на Байек ще завърши.
— Кога?
— Когато преценя.
— Твърде късно може би? — повдигна вежди Хемон. — Докато решиш, че е готов, Орденът ще ни е унищожил.
— Байек е моя грижа. Най-належащата задача сега е да открием кой иска да ни избие и да го отстраним. Трябва да ги ударим, преди да довършат започнатото. Съгласен ли си?
Хемон кимна.
— И как предлагаш да действаме?
— Обмислил съм някои ходове. Но има и друго. Защо точно сега? Защо Орденът ненадейно проявява такъв интерес към нас, та иска да ни изтреби?
Хемон кимна.
— Добър въпрос. Изглежда, нещо се мъти в Александрия.
ВТОРА ЧАСТ
18
Няколко месеца по-рано
Една ранна сутрин бившият войник Рая влезе в Александрийската библиотека. Беше толкова рано всъщност, че един от пазачите още спеше, облегнат на каменната стена до портала; главата му климаше, сребриста слюнка лъщеше в светлината на първите лъчи. Рая едва се сдържа да не го събуди с ритник, когато мина незабелязан и необезпокояван край него и пристъпи в просторното преддверие на библиотеката.
Вътре атмосферата беше съвсем различна. Никой не дремеше. Друг би се почувствал смазан от високите колони, чиито редици се смаляваха в далечината, забулени от пенестото утринно зарево. В градината сновяха учители с ученици, студенти седяха по каменните пейки в амфитеатрите, попивайки мъдрите слова на математици и астрономи.
Друг би подсвирнал благоговейно, поразен от хилядите свитъци, подредени по стотици рафтове, вляво, вдясно и направо като грамаден кошер от пергаменти; би се възхитил на скулптурите и барелефите, на чувството за неспирна деятелност, пропило сградата, влажна и лъхаща на плесен, ала и на знание и мъдрост; би го изумила мисълта, че тук, на ръка разстояние от него, е хранилището на цялото човешко познание, минало, настоящо и вероятно бъдещо.
Друг може би.
Рая поспря да се огледа. Двама млади учени, мъж и жена, крачеха напред-назад и сандалите им шумоляха по пода. Беше впечатлен, разбира се. Ала навремето беше войник, прочут с железни нерви, воля и неумолимост пред лицето на вражеските редици. За него библиотеката беше една снобска фасада.
И в този ред на мисли…
Кой ще го упъти? Набеляза един от възрастните работници, сновящи между отрупаните със свитъци рафтове, но се оказа, че е излишно. Лаещата кашлица на Теотимос, от която винаги настръхваше, както други ги побиват тръпки от скърцане на зъби или кости, се понесе из библиотеката, сякаш да го намери.
Той смени посоката и тръгна към звука. Погледна наляво и забеляза очи да го следят през цилиндричните свитъци. Шпионин? Любопитен учен. Стигна до края на рафта, увери се, че е второто, но не пропусна да измери младия мъж с остър предупредителен поглед. Момчето присви рамене и сведе глава.
Пак тази кашлица. Рая продължи напред и откри Теотимос в ниша, където си бе устроил лагер върху голяма маса. Няколко документа вече бяха разгърнати, а той се връщаше с още. Беше се привел от тежките свитъци. Вървеше бавно, провлачвайки крак по камъните. Вдигна глава и забеляза Рая. Очите му се замъглиха — първо от страх и изненада, все едно са го хванали да върши престъпление, после с израз на объркване, защото не позна веднага Рая.
Наблюдавайки отвисоко немощния мъж, на когото поне на думи се водеше подчинен, Рая прокле късмета си да му възложат роля на дубльор. Имаше съмнения от самото надало: Теотимос очевидно не беше в добро здраве, нуждаеше се по-скоро от болногледач, отколкото от помощник. След като цяла година бе работил за него, Рая бе още по-убеден, че положението на Теотимос в Ордена на древните се дължи на необяснима сантименталност и ненужна преданост.
Възникнал преди векове, Орденът си бе поставил за цел да подпомогне Египет да се приспособи към новата форма на управление, въведена от Александър в Мемфис. Водачите от всяко следващо поколение прилагаха и в някои случаи внасяха належащи промени в основната идеология на Ордена, която се побираше в една дума — просвещение. Отхвърляне на властта чрез страх, упражнявана от боговете, жреците и фараоните, и налагане на съвременно самоуправление. Нов ред, който да замени стария.