И тогава започна брожението.
Навярно Уакаре едва сега разбра за подстрекателството; по-вероятно беше узнал предварително и беше свикал свои поддръжници. Какъвто и да беше случаят, когато ораторът доведе тълпата до точката на кипене, трима мъже се появиха от лявата страна на площада и тръгнаха към него, проправяйки си път през множеството.
Щом стигнаха до него, единият извади сабя и я размаха да отблъсне хората назад, а двамата му другари се нахвърлиха върху оратора. Събориха го на земята, размахали бясно юмруци. Тълпата реагира с яростни викове и се впусна напред. Отблъснаха ги обаче размаханите саби, а безжалостно пребитият оратор замлъкна, задавен със собствената си кръв.
Първата и единствена мисъл на Бион беше: „Задачата. Защити момчето.“ Същото важеше за Рая.
— Стой до нас! — разпореди той с властен и груб глас, какъвто Кена не беше свикнал да чува от по-нископоставен в обществената йерархия, назначен да му служи. Детето обаче, макар и надменно, не беше глупаво, а и баща му бе успял да му втълпи винаги да се подчинява на заповедите на телохранителите. Така и направи — застана зад Бион и зачака пазителите му да преценят положението.
После откъм тълпата се надигна нов вик и боязлив ропот оповести появата на втора група мъже от противоположния край на площада — седмина или осмина, въоръжени с дълги ками, саби и вили. Размахали снаряжението си над главите, изглеждаха като настръхнали — приближаваща редица от тъмни, остри, гибелни приспособления.
Рая отметна мантията си, за да извади сабята, провесена на колана му. Бион, преценил далновидно какъв пожар рискуват да разразят, се пресегна да го спре. Твърде късно. Новодошлите шареха с диви, яростни очи, опиянени от бира или от жажда за кръв, или разярени от несправедливостта. Зърнаха царски гвардейци и се втурнаха към тях. Вероятно не знаеха, че двамата мъже са телохранители, умели бойци, безмилостни и точни със сабята, готови да жертват живота си за членовете на царското семейство. Или пък не ги беше грижа. Виждаха само трима представители на елита, отговорен за мъките им. И макар Бион и Рая да не носеха униформа, а изрядно облекло, подобаващо на задачата им, то бе достатъчно да ги бележи като охолни богаташи, принадлежащи към вражеския лагер. Бион също извади сабята си. Знаеше какво ще последва.
— Царски стражи! — изкрещя той. — От царската стража сме!
„Какви глупци — мина му през ума. — Не разбират ли колко лесно може да паднат убити?“
— Не искаме да се бием с вас — извика Рая.
Бион запази хладнокръвие. Надяваше се брожението да се размине, но всъщност го интересуваше единствено заплахата за мисията, а не дали дрипльовците ще живеят, или ще умрат. И когато първият от шайката се добра до него, той просто го прониза, поваляйки го с окървавена туника на плочника, мъртъв, преди да докосен земята. Това разяри още повече групата. Зяпачите се разбягаха и сражението се разрази с все сила; двамата телохранители се биеха с гръб към каменния подиум, застанали като щит пред момчето.
Със свободната си ръка Рая даде знак на Бион и се опита да предприеме отстъпление. По-любопитните зяпачи, които не бяха побягнали, стояха в кръг да наблюдават сражението. Рая се надяваше да се оттеглят сред тях. Забелязал пролука, той посочи с показалец. Бион сграбчи момчето и си запроправя път сред тълпата, разблъсквайки хората с дръжките на сабите си.
Рая ги изпревари. Стигна до място, където тълпата оредяваше, и махна на Бион и момчето да го последват. Протестиращите обаче бяха отмъстителни и враждебни. Протягаха крака и ги препъваха.
Бион падна на земята, закривайки момчето с тяло, и после поразен осъзна, че немислимото се е случило — сабята му, превърнала се в част от ръката му както дланта, се беше изплъзнала от пръстите му. Беше останал без оръжие.
Когато първият селянин изскочи от тълпата, вдигнал коса над главата си, Бион застана пред момчето като жив щит. Зърна прогнилите зъби и изопнатите жили по шията на нападателя. Видя омраза и убийствена злост. Вдигна безполезна ръка в защита, когато сечивото проряза въздуха, спускайки се към него.
Не успя да го посече. Рая се беше обърнал и беше хвърлил сабята си като копие. Нападателят падна с острие, забито в гърдите му. Рая се спусна към тях, вдигна сабята на Бион и повали втори мъж. Освободи оръжието си и подхвърли сабята на Бион. Той се изправи на крака, повлече момчето със себе си и тримата побягнаха. Най-сетне се измъкнаха от площада и последните им преследвачи изостанаха някъде из улиците на Наукратис.
Бион помнеше благодарните очи на момчето, когато се добраха до царския двор. Той самият благодари на Рая, че е спасил живота му, но с чувство на раздразнение. Защо? Защото познаваше добре Рая — добър войник може би, ала ленив. Прекалено амбициозен. Интригант. Ламтящ за повече, за неща, неприсъщи на положението му. Бион знаеше, че някой ден Рая ще му напомни този факт и честта ще го задължи да върне дълга.