Когато Рая пое по обратния път, мислите на Бион се разнищиха като прокъсано одеяло. Знаеше, че той не му е казал цялата истина. Знаеше, че му е поставена задача, и макар да не искаше да се обвързва с Рая, не беше от хората, които оставят неизпълнени задължения. Чувстваше се угнетен. Животът му, макар и скромен, му доставяше задоволство; не искаше да напуска малкия си дом за месеци, може би дори за години. Не искаше да убива отново.
И все пак…
Защо, запита се, усеща трепет. Защо тъй лесно си припомня мириса на кръв и как плътта сякаш охотно се разтваря пред наточеното острие?
Докато се подготвяше да поеме на дълъг път, първо към Хевену, после по следите на Емсаф, в ума му се въртеше въпросът: „Липсва ли ми възможността да убивам?“
21
С широки крачки Ая сновеше нервно напред-назад пред скалата, която ни беше дом от два дни.
— Не е за вярване, че се оставихме да ни измами — каза тя. — Дребен уличен плъх! Надхитри ни! Още в Завти е видял колко си неопитен, скроил ти е шапката и ето го резултата…
— Не разбираш — изгледах я с присвити очи от мястото, където седях със скръстени крака. — С Тута преживяхме много.
— Братя по оръжие, а? — повдигна вежди тя, но гласът й прозвуча нежно; седна до мен и се облегна на рамото ми. — Мислиш, че доблестта е на почит сред крадците?
Безпокоях ли се?
Не бях сигурен.
Пътуването не беше леко. Прекосявахме скалисти местности, копитата на конете се хлъзгаха по шистите, нощувахме на открито, изхранвахме се с лов. Предавахме на Тута уменията за оцеляване, които бях научил от татко и Кхенса, а Ая бе усвоила по време на експедициите ни в Сива. Това ни забавляваше. Гордеехме се с вещината да си набавяме храна. Безжалостната земя даваше неохотно плодовете си. Не беше лесно да се грижим за себе си и за Тута. Усещахме как се каляваме под лъчите на безмилостното слънце. Страхът, че сме далеч от дома и от всичко, вдъхващо ни сигурност, се превърна в упорство.
Нощем лежах буден и се питах дали решението да търся Кхенса е правилно. Бях доволен обаче, че не бездействаме. И дори някой ден да се върнех в Сива, претърпял неуспех, все пак щях да се върна по-подготвен за ролята на пазител.
Щях да знам, че съм опитал. Не съм се отказал само защото целта изглежда недостижима. Проявил съм воля.
После на хоризонта видяхме високи стълбове като изпочупени зъби и разбрахме какво са — масивните храмови колони на Тива; приближавайки, виждахме как светилището бавно се издига от пустинята. Пред очите ни се виеше и реката — яркосиня нишка между варовикови сгради; отвъд нея се простираше некрополът, отдалечавайки се от брега почти докъдето поглед стига.
Бяхме изтощени, прегърбени на седлата, но изправихме рамене при вида на града. Това беше Тива — за мен, момчето от Сива, далечен и легендарен град като Александрия. Двата града обаче бяха съвсем различни; Тива, някогашната горда столица на Египет, така и не бе успяла да се съвземе след опустошителните метежи. Проснати като прокъсано одеяло от кръпки наляво от храма, разнородните овехтели сгради изглеждаха като зарове, подхвърлени върху пустинята и оставени да лежат там или да гният, сливайки се постепенно със заобикалящите ги пясъци.
Едва когато наближихме, започнахме да различаваме цветни петна тук-там — навеси и простори. Отдалеч обаче Тива приличаше на огромна сива маса, порутена и обречена. Величествените колони докосваха облаците и същевременно изглеждаха изтощени, сякаш всеки момент ще се сгромолясат върху пясъка под тях: внушителни, ала порутени и престарели. Символ на силата, подронена от възраст и немара — както самия град.
В покрайнините на града открихме дърво, хвърлящо гъста сянка, и скала — заслон от вятъра. Решихме да се установим там.
— Чакайте ме — каза ни Тута.
Обясни ни, че първо ще отиде сам в града, за да открие майка си и сестра си Кия. Взе конете, за да ги размени срещу храна. Ая изрази съмнение, но ние с Тута надделяхме и той потегли.
През първия ден под сянката на Тива с Ая разговаряхме за дома, както често правехме по време на пътуването — съживявахме спомените за приключенските си експедиции. На втория ден разговорът се насочи към Тута; Ая ставаше все по-подозрителна. Какво знаем за него? От една страна, живял е в Тива и се е научил да оцелява с хитрост на улицата. Ако той не открие семейството си, кой би успял?