Това бяха плюсовете.
От друга страна, в Тива е бил съвсем малък. Най-вероятно майката и сестрата са се преместили, напуснали са града; нищо чудно да не са сред живите.
Кхенса? Може да е навсякъде. Не бях сигурен дори дали е разумно да я търсим.
И най-важното — Тута бе взел конете ни. А той бе крадец.
Вярно, бях спасил живота му, а той бе спасил моя. Но все пак беше крадец.
На третия ден — е, на третия ден гледах как Ая нервничи и вътрешният глас ме уверяваше, че няма причина за тревога; част от мен обаче я споделяше. После, на четвъртия ден, Тута се върна.
22
От дълго време острието на Бион не беше вкусвало кръв. Беше вървял покрай реката до Александрия. Налагаше се да говори с работодателя си, колкото и да не му се искаше. Мислеше си, че би предпочел да е навсякъде другаде, само не и в змийското гнездо Александрия. Мразеше политиката.
Имаше все пак и нещо приятно в завръщането — изражението на неудобство по лицето на стария му командир, който изрично го бе предупредил да не го посещава в дома му, а да му изпраща съобщения чрез посредник.
— Какво правиш тук? — попита с рязък глас Рая.
Бион погледна през рамо. Видя просторна стая, бръшлян, обвил далечната стена, маса с обилна храна и огън в мангали. Жена — вероятно съпругата на Рая — държеше сребърен поднос с хляб и плодове, две момиченца седяха на столове и клатеха крака. Всички гледаха към него. Представи си колко смущаваща гледка е за тях — белезите, каялът около очите, мръсотията от пътя — и не се изненада, че се оттеглиха, без да дочакат знак от Рая. Или може би твърде дълго бе задържал поглед върху тях.
Възвърнал самообладанието си, Рая го покани вътре. Подкани го да седне до масата, предложи му хляб. В отговор Бион извади медальона, който беше взел от Емсаф, и го пусна да падне върху масата. Със светнали очи Рая скочи, взе го и го заобръща в дланта си, сякаш очакваше да види кървави петна. След миг лицето му помрачня.
— Само един? — попита. Начинът, по който изгледа Бион, показваше, че не смята един трофей за достатъчно основание да се нарушава протоколът.
— Засега.
— Но си тук? По план не трябваше ли да получиш от семейството на Емсаф необходимата информация? Затова изпратих теб, Бион. Мислех, че ти възлагам лесна задача.
— Беше предупреден, че ще отида.
— Може би си изгубил форма.
Бион погледна търпеливо Рая.
— Тези хора са опасни. Не приличат на онези, срещу които сме се изправяли, командире. Не са крепостни селяни, търсещи повече изгода и по-добро отношение от земевладелците.
На някого убийството би се сторило лесно може би, но Бион бе положил немалко усилия — да проследи Емсаф, да се добере близо до жертвата. Беше постигнал успех благодарение на уменията си. Не защото убитият бе неспособен — нищо подобно.
Рая сви рамене.
— Мъже с убеждения. Изправял си се срещу мнозина като тях.
— Мъже с убеждения, отлично обучени и опитни. Имат всичко, което ние имаме тук. — Бион потупа слепоочието си. — И вероятно повече, отколкото ние имаме тук — посочи гърдите си.
Рая се подсмихна.
— Подценяваш се, друже — пресегна се и приятелски перна Бион по рамото, без да забележи как той се напрегна в отговор. — Никой не би могъл да свърши работата по-добре от теб.
— Не е ли по-разумно задачата да се възложи на двамина? Дори на трима?
Рая поклати категорично глава.
— В никакъв случай.
Разбира се. Той знаеше, че Бион няма да се разприказва. На другиго нямаше вяра. Бион си отбеляза мислено информацията. Някой ден можеше да се окаже от полза.
— Но ако тези мъже са опасни за Ордена, както се страхуваш…
Не отстъпи, любопитен най-вече да види реакцията на Рая.
— За Ордена може и да са опасни — отвърна Рая, — но за хора като теб и мен… — разпери длани, включвайки двамата в своя теоретичен свят — са просто символи на стария порядък в човешки облик. Имаш право, приятелю, не бива да подценяваме врага, но не бива и да прекаляваме с респекта. Тази работа е във възможностите ни. Сигурен съм. Помня също, дори ти да си забравил, че по природа предпочиташ да действаш сам. Хайде, кажи ми как да изтребим последните останали от тази паплач.
Бион го погледна. Не беше ли очевидно.
— Изтича информация. Откриеш ли откъде, последните меджаи са в ръцете ти.
— Сигурен ли си, че има издайник? — попита Рая.
Очите му потъмняха; и двамата бяха наясно, че именно той настояваше за пълна потайност. Ако някой си беше развързал езика, Рая носеше отговорност. Бион не би проговорил. И двамата го знаеха.