Изкачихме стълбището и влязохме в храма. Попитахме работниците къде е жрицата. С лица, изразяващи умерено любопитство, те ни посочиха да продължим напред към светилището.
Сред високите колони и полирания мрамор зърнахме храмов служител с по-изискано облекло.
— Дошли сме да посетим жрицата — обясни Ая с мил глас.
Стоях до нея със съвсем непринудено благоговейно изражение. Храмът оказваше такова въздействие върху мен.
Мъжът ни измери с очи, докато главата му се разположи така, че да ни изгледа отвисоко. Бяхме измити и спретнати, но според него явно недостойни да се представим на жрицата. Заклати глава и отвори уста да ни откаже. Прекъсна го друг глас:
— Чакай.
Обърнахме глави и видяхме собственикът му да се появява от сенките в далечния край на залата.
25
Първо видях коприната, златото и красотата и занемях при вида й — бляскаво, разточително цветен. После тя пристъпи напред и забелязах, че ленът е разнищен, а позлатата на жезъла и на високата корона се лющи. Осъзнах, че в много отношения тя е въплъщение на гинещия храм и на самата Това. Запитах се неловко каква власт има над града. Защото одеждите й бяха износени, ала присъствието й въздействаше силно. Нямаше нищо престорено в маниерите й, нямаше и помен от примирение в бавния, отмерен жест, с който отправи поглед към нас.
— Аз съм Нитокрис, божествена съпруга на Амон, висша жрица на Това и пазителка на Храма на Карнак. Кажете ми какво ви води тук? — попита тя.
Сведох глава.
— Аз съм Байек от Сива. А това е моята спътница Ая от Александрия.
С Ая се спогледахме. Пристъпих от крак на крак, готов да й отстъпя думата. Посещавала александрийските храмове, тя очевидно беше по-подготвена да отговори.
— Идваме от Сива — каза тя и замълча, забелязала как жрицата кимна с разбиране, сякаш това вече й е известно. — Търсим закрилника на Сива на име Сабу. Дори той да не е в Тива, надяваме се да открием нубийката Кхенса, която може би е тук със своето племе. Възможно е тя да знае къде е Сабу.
— Разбирам. — Нитокрис освободи служителя и ни поведе към пейка до стената.
— Значи ти си синът на закрилника — изрече тихо, по-скоро потвърждение, не въпрос.
Все пак кимнах.
— Надяваш ли се някой ден ти също да бъдеш закрилник?
Устните й се извиха леко още преди да отговоря — изражението ме издаде, предполагам.
— Да — отвърнах. — Моят баща ме обучава да поема отговорността.
— Само това ли ти е казал? Че някой ден ще станеш пазител на Сива.
Въпросът прозвуча без осъдителна нотка или подтекст. Веднага обаче ме обзе съмнение.
— Има ли какво още да науча?
Усмивката й се върна, ала очите останаха сериозни. Зорки.
— Да — увери ме тя. — Още много.
Всеки би могъл да изрече тези думи — за живота или за какво ли не. Разбрах обаче, че отговорът й е точен. У нея нямаше превзетост, нито високомерна загадъчност.
— Приятелката ти Кхенса може би ще отговори на въпросите ти. Тогава се върни при мен, защото искам да поговорим пак.
Това ли беше краят на срещата ни? Исках да остана повече при нея; питах се колко ли мъдрост може да предаде на другите жена с такова присъствие. Сякаш доловила желанието ми, тя се обърна към мен.
— Аз съм божествена съпруга на Амон — изрече, отговаряйки на въпрос, който не бях задал, с лека, мимолетна усмивка. — Надявам се да видя как Тива се възправя наново и възвръща някогашната си сила.
— Отстояваш стария порядък, света на фараоните ли? — попита Ая с нескрито любопитство, както винаги заинтригувана да научи повече.
— Порядъка на боговете за доброто на хората — отговори кратко Нитокрис. — На Амон, който управлява, вслушвайки се в бедните, без да ги използва. Амон, който служи на хората, вместо да изисква те да му служат.
— Времената се променят — каза Ая; личеше си, че проявява интерес към жрицата, макар да е привърженик на философската логика, а не на машинациите на духовенството. — В Александрия се говори, че Птолемей Авлет продава Египет на римляните, за да остане на власт.
Нитокрис се засмя, тихо и уверено.
— Нима Египет не е бил завладяван и преди? Персийците, нубийците, гърците… Ала нашата страна променя хората. Сънародниците ни са издръжливи. Ще променим римляните, както променихме Александър. От нас зависи Египет да запази силата си.