— От нас ли? — повдигнах вежди.
— О, да, сине на закрилник. — Лицето й стана сериозно, дланта й докосна леко рамото ми и се отдръпна. — Някой ден може би ще защитаваш много повече от храмовете на Сива.
Тя се изправи и с това срещата приключи. На излизане от храма усетих, че очаквам с нетърпение да се върнем тук — и жрицата да ми даде отговори на все още неоформени въпроси. До мен Ая също изглеждаше замислена. Вървяхме, всеки потънал в своя свят.
Тута, междувременно, продължаваше да търси Кхенса. С Ая използвахме седмиците да опознаем Тива. Понякога придружавахме Тута, завързвахме запознанства и задавахме въпроси; друг път отивахме в покрайнините на града и се упражнявахме с издялани собственоръчно дървени саби.
Нощем се събирахме в дома на Тута и сядахме край огъня или навън в топлите вечери; пиехме мляко, бира, вино. Сестричката на Тута — Кия — се привърза към Ая. Ими не възразяваше дъщеря й да седи до гостенката, свила колене и облегнала глава на рамото й.
Тута, Кия и Ими бяха семейство отново, но макар с Ая да им бяхме чужди, те се отнасяха към нас като към царски особи. Знам, че с тях Ая се чувстваше добре, както се чувствах и аз.
Бях щастлив. Исках да открия Кхенса и татко и да чуя какво още ще ми каже жрицата. Харесвах обаче простотата и радостта, изпълващи дните на новия ми живот. Вечер Тута се връщаше и ни казваше, че не е намерил Кхенса.
— Но ще я намеря, уважаеми, не бой се. Ако е в Тива и дори ако е била в Това, ще я открия.
Често се питах какво е разказал Тута на майка си и на Кия за обстоятелствата, при които се запознахме. Веднъж седяхме в двора и пиехме вино, вслушвахме се в звуците, долитащи от съседните къщи. Разговорът замря и внезапно осъзнахме, че майката на Тута се взира със странен поглед в Ая — същия, с какъвто бях забелязал да я измерва през първия ден.
Кия седеше, сгушена в Ая както обикновено, и си смучеше палеца. Неловката тишина обаче я притесни и тя се изправи учудена.
После майката на Тута изплю камъчето. Обърна се към Ая:
— Хубавичко си цапнала съпруга ми по главата, а?
Ая се помести, смутена от пронизващия й поглед.
— Да. Но… Имаше схватка…
— Нали ти разказах, мамо — обади се Тута, но Ими вдигна показалец пред устните си и той замълча.
— Знам, знам, Тута, но исках да го чуя от Ая. Да ми го каже тя.
Ая се почуди как да отговори. Погледна ме объркана.
— Можеше да го убиеш — добави майката на Тута.
Ая преглътна, още по-несигурна какво да отвърне. Виждах, че не се разкайва, ала не искаше да причинява тъга.
— Опитвах се да спася Байек — обясни. — А Байек се опитваше да спаси Тута.
Майката на Тута се засмя високо и отривисто; залюля се напред-назад с длани върху коленете.
— Исках да кажа, че трябваше да го убиеш.
— На другата сутрин доста го е боляла главата — усмихна се Ая, облекчена и с известна гордост.
— Е, няма да му е за първи път. Дано болежките да го отучат от лошотията, но се съмнявам.
Тута поклати тъжно глава.
— Непоправим е, мамо.
— Вероятно си прав. Насилници като него не се променят.
— Той не е само насилник, мамо — настоя Тута. — Много по-лош е.
Майка му го погледна снизходително.
— Е, не е тук, нали? Сега не може нищо да ни направи.
Продължихме да се упражняваме със сабите, докато един ден Тута дойде при нас и този път каза:
— Открих я.
Имаше предвид Кхенса.
26
Вече знаехме къде е Кхенса и внезапно се сблъсках с факта, че скоро ще видя отново своята приятелка от детството. Неизбежно се питах с какви чувства ме изпълва това.
Не бях сигурен. При последната ни среща тя живееше със своите хора в шатри с резбовани дървени подпори и пъстроцветни платнища. Домовете им бяха и постоянни, и преходни, подхождащи на номадската им природа. Един ден отидох на мястото, където се намираше бивакът им, и открих, че са събрали шатрите и са си тръгнали. Натъжих се, че съм изгубил приятелката си, ала не се изненадах. Те бяха скиталци без корени.
Липсваше ми, разбира се. От Кхенса бяха научил буквално всичко, което знаех за оцеляването сред пустошта. Връзката ни беше… е, не бих казал странна, но не беше и съвсем обичайна. Номадка да предава на момче от малък град уменията си да оцелява? И двамата да другаруват? Като се замислих сега обаче, си дадох сметка колко много знания бях попил от Кхенса дълго преди татко най-после да се реши да ме обучава?