— Значи за всичко? — прекъсна я Ая.
— Ами да, горе-долу.
И ти му каза всичко, нали? Ая вдиша рязко в опит да свие тревогата на малка топчица, да я потуши, впрягайки цялата сила на волята си.
Казала си му, разбира се, не ще и дума.
Ая нагледа Херит и излезе на улицата. Там се натъкна на Бион, който тъкмо излизаше от къщата й. Тя подскочи леко, ала успя да си даде вид, че стъписването е най-обикновено — ахна като всяка стресната жена и притисна с длан гърдите си.
— Добре ли е леля ти? Успя ли да разбереш всичко необходимо? — попита той с отработена усмивка, недостигаща очите му.
— Да, благодаря — отвърна Ая. — Позволи си да се олюлее, припомняйки си с лекота неотдавнашното замайване. — Мисля, че трябва да полегна. — Прокара длан по челото си. — Чувствам се малко зашеметена. Да вечеряме ли по-късно?
— Разбира се — кимна той. — Тъкмо ще имам време да се поразходя из града. — Посочи нагоре. — Имате прочути храмове. — Преди да се отдалечи, той се приведе към нея и тя едва се пребори с желанието да отскочи назад. — Не спомена на Нефру или на леля ти, че не се чувстваш добре, нали? — попита я.
Ая поклати глава, ала се почуди защо ли гостът й предпочита да е премълчала. Тя влезе в дома си, но инстинктивно погледна през вратата. Бион вървеше по улицата, обаче не към храма. Вървеше в посоката, където се намираше къщата на Байек.
65
Беше ми мъчно да се сбогувам с Нехи и Ана. С тях се чувствах като в пашкула на мек шал, и то не какъв да е, а шал на моята майка. Бях свикнал с нощния ритъм на лодката. През деня, когато се почувствах по-добре, излизах на палубата, сядах и наблюдавах Нил. Наслаждавах се отново на всичко в реката и покрай нея, което ме бе очаровало преди години, когато бях наивен младеж, тръгнал да търси баща си. Тренирах внимателно, защото лодката подлагаше на интересно изпитание чувството ми за равновесие. Нехи и Ана ме научиха на повече, отколкото предполагаха, в дните, когато вълните бяха разбунени и се борех да остана на крака върху влажните дъски.
Дойде време обаче да си тръгна. Щяха да ми липсват, но бях нетърпелив да поема на път. Сбогувах се с тях, благодарих им за грижите, възстановили здравето ми, и ги уверих, че в Сива винаги ще има място за тях — трябва само да попитат за мен, закрилника на града.
— Надяваме се да видим Ая, за която слушахме толкова — рече Ана.
— Да — казах, стараейки се лицето ми да не издаде страха, че Ая може да е станала жертва на убиеца.
От местен керван спазарих кон, разплащайки се с последните монети от кесията ми. Когато поех през пустинята, мислите ми се върнаха към убиеца, който носеше нейния шал. Мислите ми бяха мрачни. Тормозеха ме нощем. Убил ли е Ая?
В крайпътно селище попитах търговец:
— Тук ли си отдавна?
— Денем и нощем от седем лета.
— Сигурно виждаш кой минава оттук.
— Да.
— Да си виждал момиче, жена? Пътувала много дни. Косата й е вързана на плитки, през колана й са провесени шалове, носи защитни гривни на китките си, много е красива.
— О, да, видях такова момиче. Купи хляб от мен.
— Спомена ли, че пътува към Сива.
— Да.
Обнадежден, понечих да тръгна, но инстинктът ме накара да се обърна.
— Може ли да попитам за още някого?
Описах убиеца. По гърба ми пропълзя студ, когато търговецът ми каза, че такъв мъж е минал през селището, също на път за Сива. С удвоени сили препуснах с коня да стигна по-бързо до дома.
66
Бион се беше върнал. Сега седеше с кръстосани крака върху рогозка на пода и държеше в скута си чаша с вино. До него стоеше чиния с трохи от хляб. Ая го бе наблюдавала как се храни — съсредоточен, свел глава; навици, реши тя, резултат от дългия живот, прекаран във войската или в скиталчество.
Знаеше много малко за странника с белязано лице, който й гостуваше. Той изглежда бе научил всичко за нея, без да даде нищо в замяна. Това само по себе си й говореше много. Вече бе сигурна, че той е убиецът. Беше я открил и сега дебнеше Байек.
Тя взе чинията на госта и доля вино в чашата му. После сложи ниско столче в другия край на стаята, за да остави разстояние помежду им, седна и попита:
— Е? Разкажи ми историята си. Защо нямаш дом?
Въпрос, какъвто би задала всяка любопитна млада жена от градец като Сива. Навиците на вечно жадната за клюки Нефру щяха да й послужат като прикритие, под което да наблюдава зорко събеседника си.
— Кой знае? Дългите години в царската гвардия, предполагам. Като млад живеех и работех в Александрия, защитавах богатите и могъщите.