Най-сетне Бион вдигна глава, срещна погледа ми.
— Ти дойде, меджай — рече тихо.
В поздрава му прозвуча окончателност, която не остави никакво съмнение у мен как ще се развият нещата.
Да. Беше време.
Хвърлих се напред, с две бързи крачки прекосих стаята и замахнах със сабята към незащитения му ляв хълбок. Той предвиди хода; изправи се светкавично и с почти невъзможно бързо движение, в пълен контраст с привидно отнесеното му изражение, парира удара. Остриетата ни се срещнаха със звън, веднъж, дваж.
Татко, дано си при боговете сега. Дано ме гледаш отгоре. Ти и Тута. Каквото и да се случи, знай, че го правя за теб, за меджаите и за семейството си. Умра ли, поне ще умра тук, в своя дом, защитавайки любимите си хора.
Мама. Мислите ми се пренесоха към нея. Сякаш в отговор Ая се появи на прага зад Бион.
— Майка ти е добре, Байек, невредима е — рече тя с просълзени от облекчение очи.
Убиецът на Ордена отмести поглед от мен към Ая и дали си въобразих, или наистина изражението му омекна при вида й. Този път долових нещо ново у него. Беше непроницаем както преди, ала някак различен.
Ая държеше сабята си. Той се обърна към нея и в движението му забелязах лека непохватност. Дали от раната, която му бях нанесъл край Нил? Дали сега срещу мен стоеше по-слаб, по-изтощен боец?
Улових погледа на Ая, дадох й знак, потупвайки се по бедрото, и тя разбра.
Бион също разчете сигнала и вдигна камата да защити фланга си. В същия момент Ая отскочи настрани, извън полезрението ми, кимна ми и двамата го нападнахме едновременно.
Битката започна.
Не губехме сили да говорим с него и да го предизвикваме. Инстинктивно разбирахме, че е безсмислено. Налитахме срещу него с упорито постоянство, с мълчаливо съгласие да го изтощим, докато открием слабо място и нанесем сетен удар като двуглава змия.
Той обаче беше бърз и много опитен. Върхът на сабята му намери рамото ми. Усетих топла кръв да се стича по ръката ми, но — слава на боговете — все още не изпитвах болка. Отговорих веднага — пронизах го точно над мястото, където го бях ранил с ножа в битката край реката. Той отстъпи назад и острието на Ая прободе бедрото му. От крака му рукна кръв и се стече по каменния под.
Той беше добър, много добър. Но ние също бяхме добри. И двама.
— Станал си по-ловък — рече той, след като си разменихме още няколко удара; нанасяше ги с предишната сила, ала аз ги парирах по-умело.
— Бия се със сърцето. Бия се, за да отмъстя за татко.
В същия момент се случи нещо и се наругах мислено. Мама се появи пред прага на стаята и видях как закрива уста с длан, за да заглуши ахването. Не си представях, че ще съобщя новината така.
— Да отмъстиш и за Братството си, нали, меджай? — рече убиецът.
Студено, безизразно. Каквото бях зърнал преди, си беше отишло.
— Да, и това.
И пак звънтене на метал. Безспирен танц из стаята с почервенял от кръв под.
— А ако отмъстиш за баща си? Какво следва? — попита убиецът. Изричаше думите, издишвайки със свистене, и макар да изглеждаше неумолим, долових умора у него. Той продължи: — Ще има нови и нови убийства. И някой ден ще се погледнеш и ще ти прилошее от собственото ти отражение. Така се чувстват хората, чувал съм.
— Разликата е, че ти убиваш безогледно — отвърнах. — Аз искам да изградя по-добър Египет.
Думите ми прозвучаха искрено, солидно. В отговор той се усмихна накриво, язвително.
— Проблемът ви, и на меджаите, и на Ордена, е в заблудата, че изграждате по-добър Египет. Всички си мислите, че вашият път е единствен. И докато отстоявате правотата си, труповете се множат.
— Прибери сабята тогава и сложи край, наемен убиецо. Обещавам свършекът ти да е бърз.
Звън, звън. И двамата се опитвахме да намерим пробив в защитата на другия. Ая също атакуваше. Нанесе два бързи удара, получавайки в отговор изпепеляващ поглед и удар, който успя да отбегне навреме. Аз се спуснах напред. И битката продължи.
— Не мога да изпълня желанието ти, меджай. Дори да искам.
— Задачата ти е да унищожиш рода, нали? — попитах.
Бион кимна.
— Всички в тази стая трябва да умрете.
— Не и Ая.
— Дори Ая.
— Защо? Тя не е от рода ни.
Той я погледна и заговори на нея:
— Не знае ли?
Очите й се стрелнаха към мен. Долових безпокойство.
Какво има предвид той? Страх вцепени сърцето ми.
Не се разсейвай, казах си. Това е целта му.
За момент битката поспря. Тримата описвахме кръгове един около друг. Над рамото на убиеца зърнах, че мама все още е на прага, но се насилих да не си отклонявам вниманието.