Постоянно си мисля за тях. Иви. Антонио. Ай’оа. Дори и за Пиа по някакъв начин. Те бродят в мислите ми, чакат ме в сенките на сънищата. Напомнят ми колко крехък е този живот и колко лесно може да бъде изгубен. Заставят ме да живея и то да живея добре, докато все още имам тази възможност.
Защото рано или късно всички трябва да се изправим пред вечността.
Благодарности
Благодаря на първите си читатели, чиито прозрения са втъкани в думите на Произход — на Джийн Луис за неизменните насърчения, на Аманда Хилбърн, която ме научи за оръжията. На Мария МакНийл, която ме накара да се поровя по-дълбоко и да стигна до сърцето на разказа. На страхотната ми малка сестра Кортни Уеб, за това, че беше моят авариен среднощен читател.
Благодаря на д-р Дон Уилямс, който ни научи, че понякога окръжността и линията са едно и също нещо. На Кейла МакКарти, задето не ми се кара за това, че Ейо ходи гол до кръста, за всички посещения в книжарници и задълбочени дискусии за достойнствата на юношеската литература и за приятелството. На Ана Банкс, която ми помогна да взема едно от най-добрите решения в литературната си кариера и за това, че беше толкова добър треньор през тези месеци. На Бет Ревис, която ме взе за свой падауан и, общо взето, беше блестяща във всичко.
Благодаря на Мариса Ръсъл и на всички от отдела за маркетинг и реклама на „Пенгуин“; вие сте фантастично талантливи хора и ме накарахте да се почувствам като рок звезда. На Грег Стадник, който ни разби с корицата си и направи Произход толкова приятна за гледане. На Бен Шранк и всички от „Рейзърбил“, които повярваха в Произход от самото начало и предоставиха на Пиа дом в ръцете на читателите от цял свят. На Лора Арнълд, моя удивителен и неподражаем редактор, за чистото, неподправено великодушие. Ти не само превърна Произход в истинска книга; ти ми помогна да стана истински писател. И на Луси Карсън, агент/супергероиня, която рискува с мен, накара ме да сменя края и беше най-добрият и най-упорит защитник на книгата. Ти взе първата редакция на ръкописа и ми помогна да намеря истинската история зад него. Благодаря ти.
И благодаря завинаги на моето семейство: на баща ми, за неумиращия ентусиазъм и твърда подкрепа, независимо дали това означаваше да кара десет часа, за да гледа моя футболен мач, или да описва на съвсем непознати всяка подробност от книгата. На баба ми, която караше три часа кола, за да мога да пиша на задната седалка. На майка, която преди много години ми нареди да спра да мисля за писане — а вместо това да седна и да пиша; всичко започна от теб. На Катрин и А. Дж. и на ЛеслиАн и Мадлийн, за тяхната жизнерадостност и любов. И на моя Бенджамин за вярата, съветите, готвенето, за това, че ме остави да бъда самата себе си и ме обича въпреки всичко. Обичам те завинаги. И преди всичко, на моя Бог, който ме вдъхнови и благослови много повече, отколкото заслужавам.