Всички, изглежда, чакат някой да проговори и се надявам да не чакат мен. Нямам представа какво трябва да кажа. Не знам какво имаше предвид Ейо. Трябва да попитат него.
Накрая най-старият проговаря. Гласът му е лек като въздишка, но всяка дума е ясна. За съжаление, говори на езика на Ай’оа и не разбирам нищо. Лури идва по-близо и ми превежда.
— Знакът на ягуара е силен знак. Ако Далекоходеца чуе зова, не бива да го пренебрегва. Чуждото момиче трябва да притежава силна магия, за да е пратеник на духовете и да има уважението на могъщия ягуар.
— Аз чух зова — потвърждава Ейо.
— Аз нямам никаква магия! Кажи му, че нямам никаква магия! — Освен безсмъртието, разбира се, но то не е магия, то е наука.
— Не е хубаво да противоречиш на шаман като Капукири — казва Лури — Няма да му го кажа. Каквото той говори, трябва да е истина. Щом Ейо Далекоходеца е чул ягуара, тръгнал е да го търси и е открил теб, значи духовете те искат тук сред нас.
— Не мога да остана с вас. Трябва да се върна в Литъл Кейм.
— Върни се или остани — свива рамене тя.
Капукири пристъпва към мен, изправя рамене и лицето му е само на сантиметри от моето. Очаквам Алай да възрази срещу близостта му, но за моя изненада ягуарът само наблюдава спокойно. Изпитвам желание да се отдръпна, но Ай’оа са оформили стена зад мен и няма къде да отида. Принудена съм да се вгледам надолу към съсухреното човече, което ме пронизва с очи. Какво търси? Магията ми? Не вярвам в духовете и знаците на туземците — това би било ненаучно, — но не мога да се усъмня в искреността в погледите им. Струва ми се, че всички чакат Капукири да съобщи нещо.
Внезапно шаманът отстъпва назад с обезумели очи. Той започва да се тресе от глава до пети в спазми. Чудя се дали няма да получи удар. После откача кратунка от лианите, провесени на кръста му и започва да я разклаща. Тя трака шумно. Разклаща я над главата си, от двете си страни и ниско до коленете си, като в същото време стене и пее на езика на Ай’оа. Върти очи и тялото му се разтриса. До мен Алай издава странен звук, полуръмжене и полувой, дълбоко и ниско от гърлото му.
— Какво му става? — питам. — Има ли нужда от помощ?
Лури поклаща глава и слага ръка на рамото ми, давайки ми знак да запазя тишина. Другите Ай’оа наблюдават захласнато шамана си. Когато най-после спира да се тресе и да стене, той вдига ръце и ги поставя върху лицето ми. Не правя опит да се отдръпна, но нервно чакам да видя какво ще се случи.
— Далекоходеца е чул зова — обявява той и Лури бързо ми превежда, — и аз, Капукири, видях знака в очите на чуждото момиче.
— Знак? — питам и Лури ми шътка.
Капукири продължава:
— Видях знак на ягуара, богомолката и луната. Това чуждо момиче е… — Лури се запъва в превода си, очите й се разширяват и се приковават в моите. — Тапумири.
През тълпата преминава шепот.
— Ягуар, богомолка, луна — прошепва Ейо. — Онези, които са били, но вече ги няма. Тапумири.
Капукири пуска лицето ми и поема ръцете ми, като ги обръща така, че да разкрие бледосините вени по кожата ми. Той ги проследява с разкривените си пръсти нежно като допир на пеперуда.
— В тези вени текат сълзите на Миуа — прошепва.
Ай’оа притихват. Усещам хлад и го отдавам на студения нощен въздух. Думите на Капукири означават нещо за тези хора, нещо, което ги поразява и те онемяват от благоговение или страх, не мога да определя кое от двете. Те се втренчват в мен с широко отворени очи и не знам дали това в погледите им е отвращение или преклонение. Неудобно ми е и се опитвам да ги избегна. Дори Лури е отстъпила и се е стопила в тълпата от лица.
— Ягуар, богомолка, луна — шепнат на езика си, думи, които вече са запечатани в паметта ми, благодарение на превода на Лури. Тапумири, които вече ги няма. Сълзите на Миуа отново текат. Ягуар, богомолка, луна.
Отначало шепотът е нестроен и разпокъсан, но постепенно се слива в един глас, общ напев, от който ме побиват тръпки. Не знам какво означава или какво общо има с мен, но усещам, че пропускам нещо голямо и важно.
— Ейо — прошепвам, — какво казват?
Само той не припява, но стои до мен със спокоен и изпитателен поглед.
— Че си дошла да ни спасиш.
Глава 12
— Да ви спася? — повтарям. — От какво да ви спася?