— Значи това са Ай’оа? Вярваш ли, че произхождаш от това първо племе?
— Разбира се, че не — засмива се той. — Било е много, много отдавна. И кой знае дори дали е истина? Но сме тръгнали отнякъде, нали? Трябва да е имало Първи хора в някой момент от времето. Което означава, че всеки на Земята произхожда от тях и че по някакъв начин всички сме един народ. Едно племе. — Той ме поглежда и се усмихва. — Затова, както виждаш, в края на краищата не сме толкова различни.
— Сигурно, ако разглеждаш нещата по този начин — признавам аз.
— Живеем различен живот — казва той, — но всички сме хора. Корените ни растат от една и съща земя.
Взирам се в него за един дълъг миг. Ами ако не си точно човек?
Седим дълго на брега и гледаме реката и небето, небето и реката. Струва ми се, че Ейо се опитва да я види по начина, по който я виждам аз, но едва ли може. Чувала съм за състоянието сетивно претоварване. Мисля, че в момента го изживявам.
Но вместо да се чувствам замаяна от всички тези нови гледки, усещам прилив на топлина и спокойствие в тялото си, сякаш съм идвала тук през целия си живот. Сякаш тази река и тези звезди са спомен, който винаги е бил вътре в мен и сега само си го възвръщам.
Сякаш да седя на гъстия ароматен мъх до момче, топло и красиво като слънцето, е нещо, което правя всяка нощ. Учудвам се колко озадачаващо ново и в същото време познато ми се струва това.
След малко усещам, че Ейо се взира не в реката, а в мен. Бузите ми пламват и се опитвам да не му обръщам внимание. Но след малко също поглеждам към него. Звездите се отразяват в реката и реката се отразява в очите на Ейо.
— Идвало ли ти е наум да избягаш? — пита Ейо тихо. — Да не се върнеш в Литъл Кейм?
Дъхът ми секва.
— Разбира се, че не.
— Но защо? Защо би се върнала в място, където ти забраняват това! — Той посочва реката. — Защо избираш клетката?
— Не е клетка. Не… не, наистина.
Той се вглежда в очите ми.
— Какво искат от теб? Защо им е нужна на учените една Тапумири? Или там са затворени и други като теб?
— Не знаеш ли? Баща ти не ти ли е казал?
— Той не разказва какво има от вътрешната страна на оградата — отговаря Ейо сковано.
— Ами, аз съм единствената… Тапумири, която съществува. Няма други. Засега.
Той вдига вежди.
— Засега?
— Литъл Кейм… — Поемам си дълбоко дъх. Това е най-строго пазената ни тайна, но благодарение на Капукири Ейо вече знае по-голямата част от нея. Всички Ай’оа знаят. И познай какво, чичо Паоло? Те не ме заключиха. Не нахлуват в Литъл Кейм и не се опитват да откраднат изследванията ни. Какво ще кажеш за това? Потръпвам при следващата мисъл. И какво би направил, ако знаеше, че те знаят?
— Пиа?
— Да? — Внезапно осъзнавам, че съм спряла по средата на изречението и гледам с празни очи в нищото, докато мислите се блъскат в главата ми. — О, извинявай. Казвах, че само аз съм такава. Но виж, това ще се промени. В Литъл Кейм ще създадем още безсмъртни. Още Тапумири, нали така ни наричате. Затова не е лошо, че ме държат от вътрешната страна на оградата, Ейо. Те имат нужда от мен и аз имам нужда от тях. Имам нужда да помогна за създаването на още безсмъртни, защото докато не го направя… ще бъда сама. Единствена от своя вид в целия свят. Единственият начин някога да бъда част от нещо е да остана в Литъл Кейм и да помогна за създаването на още Тапумири. Разбираш ли?
Той се мръщи и гледа във водата.
— Ейо? Какво не е наред?
— Ще създаваш безсмъртни?
— Ами, да. Точно това казах.
— Как?
— Ами… не съм съвсем сигурна. Все още не са ми казали — признавам си аз. — Това е тайна. Не искат някой да открадне изследванията им, затова много грижливо пазят информацията.
Той ме гледа със странно изражение, като че ли се чуди дали говоря истината или не. Накрая стига до някакво заключение, защото лицето му внезапно се прояснява.
— Ти не знаеш, нали? — казва той. — За произхода на иреса.
— Какво? — Иреса. Припомням си думата. Така наричат елизиума. — Какво имаш предвид, Ейо?
Той изглежда потресен, но само ме хваща за ръка и се изправя, като вдига и мен на крака.
— Нищо. Не се тревожи. Слушай. Барабаните все още бият. — Той се усмихва и очите му пак засияват като звезди. — Искаш ли да танцуваш с мен?