Джинкс и Снизи лежат до купичката си с вода, а Джинкс лиже гърба и главата му. Котето й мяука с досада, а после кихва.
Те изглеждат толкова спокойни и доволни, че искам да избягам още сега, преди чичо Паоло да успее да ми каже какъв е днешният тест. Но не мога да спра да мисля за екипа Имортис и за мястото, което ми пазят — само ако успея да издържа този тест.
Чета на глас картона, окачен на клетката.
— Снизи…
— Обект 294, Пиа. Или, ако предпочиташ, мъжки оцелот. Но не Снизи. Никога не давай имена на обектите си, Пиа. — Той поглежда крадешком Щраус, сякаш се страхува, че тя ще го връхлети.
Освен Обект 77. Нали ти си я кръстил Пиа.
— Да. Обект 294 е мъжки оцелот, Leopardis pardalis, на две седмици и три дни. 294 е позитивен за котешка придобита имунна недостатъчност, наследена от майка му, Обект 282, но изглежда понася вируса изключително добре. Това е котешката форма на СПИН. Обикновено не е фатална за носителите й и може да не ги засегне с години.
— Отлично, отлично — промърморва чичо Паоло. — Добре, Пиа, ти без съмнение се сещаш какъв ще бъде този тест.
— Да — отговарям тихо. Усещам, че чичо Джонас и леля Хариет ме гледат, но задържам очите си върху Снизи. Той в момента се опитва да улови опашката на майка си с лапи, но тя я дърпа настрана.
— Пиа, това ще бъде твоят последен тест на Уикам.
— Последният? — Полагам всички усилия да изглеждам изненадана. Щраус ме наблюдава като ястреб.
— Да. Ако преминеш този тест, ще станеш пълноправен член на екипа, изследващ елизиума и ще научиш тайната формула, на която дължиш съществуването си.
— Имортис — прошепвам.
Той кимва.
— Ето защо този тест е много важен. Искам да го обмислиш и да си абсолютно сигурна, че си готова. След това няма връщане назад, Пиа.
— Добре.
Той ми подава спринцовка.
— Пентобарбитал — казва лаконично той.
Чувам от другия край на пътеката лекото ахване на леля Хариет. Сърцето ми затихва. Очаквах нещо лошо, но не толкова лошо.
— Какво искате да… — задавям се от думите. Не мога дори да погледна към котенцето. — Но вирусът не му пречи! Той може да живее съвсем нормален живот…
— И да предаде вируса на своето потомство — прекъсва ме чичо Паоло. — Доктор Зингър разработва ваксини за КПИН и затова има нужда от заразени трупове, които да изследва.
— Някакъв проблем ли има? — пита рязко Ласло.
— Не! — отсича чичо Паоло. Когато се обръща отново към мен, по челото му е избила пот. — Правили сме го и друг път. Налага се. Литъл Кеймбридж не е като другите научни институти, Пиа. Тук е по-трудно. По-тежко. По-важно. Докато повечето учени си губят времето с малария, рак и брадавици, ние, Пиа, ние се занимаваме с безсмъртие. Вечност за нашия собствен вид. Няма нищо по-важно от това, Пиа. Целта. Помни целта! — Той слага ръце на раменете ми и ме гледа право в очите. — За благото на вида, Пиа. Само това има значение. Целта оправдава средствата. Помни го.
Не става дума за Снизи и за откриването на ваксина за КПИН. Не става дума дори и за Ласло и Щраус и заплахите им. Става дума за мен. Сигурно този конкретен тест е бил на месеци или дори на години разстояние. Но е предстоял. Един ден щеше да се наложи да се докажа.
И този ден е днес.
Достатъчно силна ли съм? Мога ли да докажа, че съм достойна да имам своя собствена раса? Необходимо е само да забия бързо иглата, да натисна с палец и да инжектирам химикала. И за Снизи ще бъде като заспиване.
Но когато се насилвам да го погледна и виждам как си играе с опашката на майка си, напълно неподозиращ своята съдба, краката ми се разтреперват и искам единствено да избягам, да се скрия и да плача. Щраус и Ласло наблюдават всяко мое движение. Не мога да погледна към леля Хариет. Имам чувството, че ако го направя, напълно ще изгубя контрол и ще се разкрещя.
— Трябва да можем да вземаме трудни решени, Пиа — продължава чичо Паоло. — Ако не можехме, ти самата нямаше да си тук. Това — той посочва иглата — е твоето наследство, твоята съдба. Трябва да се научиш да контролираш емоциите си и да се съсредоточиш върху целта.
Той е само бебе — мисля си, наблюдавайки Снизи.
— Последният тест винаги е най-трудният — казва чичо Паоло. — Трябва да си напълно уверена. Дай си време. Обмисли го. За ден. За седмица. Колкото ти е необходимо. Но трябва да стигнеш до крайното решение. Прогрес или регрес. Оцеляване или изчезване. Сила или слабост.