Усещам, че съм спечелила малка победа, защото казах на Ейо, че вероятно сама ще открия баща му. А победата дава сила. Може би именно тя ми вдъхва куража да изрека истината.
— И аз ги правя.
— Какво правиш? — Всеки момент ще избухне. Никога не съм го виждала толкова напрегнат.
— Посещенията. — Знам, че ще разбере какво имам предвид и той наистина въздъхва.
— Хариет — е единственото, което изрича.
Кимвам.
— Хариет.
— Дупката в оградата…?
— Дупката в оградата — потвърждавам. Невероятно лесно е най-после да изрека всичко, след като съм лъгала толкова дълго. Не се страхувам, че чичо Антонио ще ме издаде. Все пак двамата имаме една и съща тайна.
— Ейо?
Отново кимвам и прошепвам:
— Той ме спаси от анаконда. Беше дълга седем метра.
Този факт не го впечатлява особено. Продължава да е прекалено развълнуван.
— Пиа, не можеш… трябва да спреш. Спри да се промъкваш при Ай’оа.
— Защо? Ти го правиш.
— Аз съм… по-възрастен. Имам по-малко за губене.
— По-малко ли? — изсумтявам. — Аз съм безсмъртна. Какво могат да ми вземат? Вечерята?
— Доста по-сериозно е! — сопва се той и аз се замислям.
— Като празното крило в Лаборатории Б? — питам. — Знам, че не е изгоряло в пожар. С леля Хариет го разгледахме.
Чичо Антонио зяпва за момент.
— Ти… Пиа, моля те, обещай ми, че няма да излизаш повече.
— Ще излизам. Не можеш да ме спреш. Освен ако не ме издадеш, но тогава и аз ще те издам.
Той изръмжава.
— Колко пъти си излизала?
Вдигам рамене.
— Досега само четири. Лош си, чичо Антонио. Наистина лош. Измъквал си се навън с години. Дори си имал бебе с…
— Това не е твоя работа — казва бързо. — И за твое сведение, аз обичах Ларула.
— Тогава защо не я доведе в Литъл Кейм? А също и Ейо? — Колко различен щеше да е животът ми, ако бях израснала с приятел. А майката на Ейо можеше да е още жива.
Внезапно осъзнавам иронията. Ако инцидентът не се беше случил, чичо Антонио щеше да е баща на моя безсмъртен господин Перфектен. Вместо това е станал баща на Ейо. Но Ейо не може да ми е… или може? Обмислям нашата почти целувка и сърцето ми прескача.
— Не можех да ги доведа тук — отговаря ми чичо Антонио. — Беше твърде… Имах си своите причини. Пиа, трябва да ми обещаеш да не се връщаш там. Повярвай ми. Ако те бяха хванали… щяха да те лишат от много повече от една вечеря. Това не са хора, с които можеш да си играеш, Пиа. Те са настървени да получат каквото искат и съдбата на всеки, който застане на пътя им, е просто пренебрежима загуба.
Сещам се за разговора си с чичо Паоло преди малко, за Лаборатории Б и за заплахите на Виктория Щраус да смени екипа Имортис и усещам, че чичо Антонио може би е прав. Това сериозно ме безпокои.
— Обещавам… — … да отида пак там. Стотици пъти. Толкова, колкото трябва… Може да стана всичко, което чичо Паоло иска от мен, но ще се връщам при Ай’оа само за да си напомням, че продължавам да бъда човек.
— Как излизаше, без да те видят? — питам с любопитство.
— Не е нужно да знаеш.
— Хубаво. Аз споделих с теб тайната си. Честно е и ти да споделиш с мен своята.
Цупя се, но не ми пука.
— Пиа.
— Извинявай.
Рано или късно чичо Антонио ще отиде при Ай’оа, най-малкото за да предупреди Ейо да не идва да ме търси. Когато тръгне да излиза, ще го проследя. А след днешния ми разговор с чичо Паоло, усещам, че той ще прекрати „заниманията“ ми с леля Хариет и така ще сложи край на прикритието на отсъствията ми. Обещах на Ейо, че ще се върна, което означава, че ми трябва нов път навън.
Ето как ще си открия такъв.
Глава 25
Той излиза късно през нощта.
Наистина ли вярва, че ще спазя обещанието си да не се връщам при Ай’оа? Ако е така, значи учените са се провалили с гръм и трясък в създаването на интелигентност над средната в обектите с елизиумски гени.
Наблюдавам го от разстояние цял ден. Тръгвам след него още когато става от масата, като казвам на леля Бриджид и леля Ненин, които седят до мен, че трябва да си легна рано. Надявам се, че това е достатъчно, за да обясни отсъствието ми на басейна тази вечер и се измъквам след чичо Антонио.