— Защо си се опитал да избягаш? — попитах.
Чичо Антонио прокарва ръка през косата си.
— Бях изплашен. Знаех, че ако някой разбере какво върша, Ларула и Ейо ще платят цената и затова трябваше да ги опазя. Помислих си, че ако избягаме… Но дори не успях да стигна до оградата. Хванаха ме в същия миг, с приготвен багаж и всичко…
— И те заключиха? — прошепвам.
— Каза, че си видяла затвореното крило на Лаборатории Б?
Отварям уста, но не успявам да проговоря веднага. Най-лошите ми страхове, тези, които дори не съм се осмелявала да изрека, се оказват истина.
— Значи… тези помещения са за хора? Защо са им, чичо Антонио?
— В случай… че някога отново се случи произшествие. Инцидент.
— Алекс и Мариан.
— Да, Алекс и Мариан. Знаеш, че бях на десет, когато избягаха. Забавиха се с няколко години със зачеването — спомням си, че имаше шеги за това сред по-нисшия персонал. — Той въздъхва. — Тези двамата бяха лудо влюбени. Дори аз го виждах, а бях дете. Бяха винаги заедно, напълно неразделни. И един ден новината дойде — че бебето е на път. Всички си отдъхнаха, знаейки, че планът продължава да върви гладко. И после двамата избягаха.
— Защо?
— Имаха си добри причини. — В очите му отново се появява страх. — Освен това почти успяха да го направят. Не като мен. Ех…
— Какво им се случи? — прошепвам.
— Има различни версии. Някои казват, че преследвачите им са ги застреляли. Други — че Алекс и Мариан са вързали камъни за краката си и са скочили в реката. Че са се удавили заедно с малкото си момиченце.
Която е трябвало да бъде негова жена. Какво ли си е помислил, когато е чул новините? Десетгодишно момче, живеещо сред учени, чиято съдба е да стане баща на безсмъртен?
— Със сигурност не са ги убили…
Чичо Антонио пак въздъхва.
— Не знам. Не знам.
Следва тишина. Имам още въпроси, но ме е страх да чуя отговорите. Нощта вече донесе твърде много разкрития. Но трябва да науча едно нещо.
— Защо избягаха, чичо Антонио? Какво ги е накарало да се самоубият по този начин?
Той не отговаря веднага. Заиграва се с радиото, което издава само пращене. Ейо е нащрек, изчаква тихо и разсеяно търка с палец устната си. Най-после чичо Антонио изключва радиото, но вместо да отговори, само ме оглежда и се чеше по брадичката, сякаш е забравил, че се е обръснал. На път съм да повторя въпроса си, когато той проговаря.
— Пиа, искам да напуснеш Литъл Кейм. Завинаги — казва той, като ме поглежда право в очите. — И искам да го направиш тази нощ.
Глава 26
Не знам дали да се засмея или да побягна. Обръщам се към Ейо и виждам, че ме гледа също толкова съсредоточено, колкото и чичо Антонио. Очевидно е какво мисли за тази идея — по-рано днес ми каза почти същото.
— Ти… ти сериозно ли говориш? — питам.
— Крайно сериозен съм — отговаря чичо Антонио.
— Да напусна Литъл Кейм? Просто така? — щраквам с пръсти. — Ти наистина си сериозен! Какво, по дяволите…
— Пиа, трябва да разбереш нещо — прекъсва ме той. — Това не е моментно хрумване. Аз… исках да ти го кажа от известно време.
— Че трябва да напусна? — промълвявам. Стомахът ми се бунтува от нерви или страх, или гняв, а може би и от трите. Чичо Антонио кимва.
— Просто не мислех, че ще бъде толкова скоро. Исках да си по-голяма, по-опитна. Но ето ни — ти, аз, Ейо. Сами в джунглата. Времето е назряло. Ейо, помниш ли пътешествието, на което те изпратих? Онова, което сметна за глупава поръчка?
— Градът. — Ейо отваря широко очи. — Имаш предвид…
— Да, точно така. — Чичо Антонио отново се обръща към мен. — Ейо ще те вземе, Пиа. Той знае пътя, вече го е доказал. Ще те заведе до Манаус, а после… — Той затваря очи и потърква челото си. — Има толкова много подробности, които все още не съм планирал. Но ти си умна…
— Чичо Антонио — подхващам, но той не е свършил.
— … и ще измислиш нещо. Като начало само стигнете до Манаус. Не можете да останете за дълго, защото рано или късно ще ви потърсят там. Ще трябва да бягаш, Пиа, да бягаш дълго и надалеч. Открий някое безопасно място…
— Чичо Антонио…
— Чудя се какво щеше да стане, ако бях казал на Хариет за това. Може би щеше да успее да помогне… Признавам — представях си, че аз ще бъда човекът, който ще те измъкне навън и ще те запознае с Ейо. А през цялото това време вие двамата сте…