Мисля си за рождения си ден, за това колко сигурна се чувствах в ръцете на майка ми през онази кратка, неочаквана прегръдка.
Дали този момент беше лъжа? Трябва да е било така. Тази вечер в очите й определено нямаше майчинска топлота. Споменът за нежната прегръдка, който носех със себе си като защитна обвивка, беше изтръгнат и разбит на парченца.
Тя ме предупреди, че ще направи всичко, за да задържи чичо Паоло в Литъл Кейм и сега доказа думите си. Майка ми никога не е била близка с мен. За нея най-важни винаги са били чичо Паоло и екипа Имортис, работата и изчисленията й. Но все съм си мислела, че я разбирам поне малко. Тя е типът учен, какъвто чичо Паоло иска и аз да бъда — ръководена от хладен ум и напълно концентрирана върху задачите си. Винаги съм й се възхищавала.
Но точно сега само я мразя — и мразя себе си за това. Точно в този момент се мразя за страшно много неща, но най-вече за тялото в ръцете ми.
— О, Снизи — плача, приведена над него. — Снизи, Снизи, Снизи, съжалявам, съжалявам, съжалявам… — Поглеждам към Джинкс и я виждам през сълзи. — Съжалявам, съжалявам…
Не мога да спра да плача. Ако това продължи, някой ще чуе врявата, която животните вдигат и ще дойде да провери какво става. Не бива да ме видят в този вид. Трябва да бъда готова, да съм силна. Все пак вече съм една от тях. Мечтата ми се сбъдва.
Обмисли най-вече цената — навестява ме гласът на леля Хариет. — Задай си въпроса какво искат от теб. Помисли каква искат да бъдеш.
— Вече е малко късно — казвам на глас. — Сторено е. Беше… необходимо.
Но защо? Не. Трябва да спра да мисля по този начин. Направено е, свършено е. Трябва да се примиря.
Не мога върна Снизи, но както майка ми каза, не мога и да позволя смъртта му да бъде напразна.
Изправям се — тялото му е доста по-тежко, отколкото преди — и го полагам на масата. След това отивам до мивката при клетката на папагалите ара и си измивам ръцете. Насапунисвам ги, търкам отново и отново, после ги изплаквам и повтарям всичко отначало. Мия си ръцете пак и пак и с усилие си налагам да спра.
След това се връщам и увивам Снизи в одеяло — вероятно в същото, в което чичо Джонас го е увил след раждането му. Главата му се показва със стъклени и неподвижни очи. Прегръщам вързопа, хвърлям празната спринцовка в кошчето за боклук и се насочвам към изхода. Снизи е тежък, толкова тежък…
Загасям лампите в менажерията и животните започват да притихват. Освен Алай. Успявам дори в тъмното да зърна огъня в очите му и чувам постоянното ръмжене, вибриращо в гърлото му. Има нещо диво в поведението му, нещо ужасяващо. Прилича повече на диво животно, отколкото на питомния домашен любимец, който отгледах и разглезих.
Доволна съм, че вратата се затваря зад мен и че сама прекосявам бързо двора към Лаборатории А. При чичо Паоло все още свети. Ще му дам неговия обект 294 и ще приключа с това.
Колкото и да се мъча да заглуша всяка мисъл, и особено тези за майка ми, една упорства, докато не се измъква като обезумяло врабче от клетката на ума ми.
Ако това беше само тест, който да ме подготви… какво следва оттук нататък?
Глава 28
Днес ще ходим до Долината на Фолк, за да вземем проба от елизиум.
Чичо Паоло и останалите — никой от екипа Имортис не иска да пропусне този велик ден — се подготвят за пътуването, а аз седя и ги наблюдавам. Веселите поздравления на екипа и посрещането ми в него са още съвсем пресни, заедно с вчерашното официално решение на чичо Паоло — да отпразнуваме новия ми статус на член на екипа, като отидем до долината и вземем достатъчно елизиум за една инжекция Имортис. Преди седмица това щеше да ме зашемети от щастие. Но сега вълнението ми е примесено със страх. Не съм виждала чичо Антонио от предишната нощ в колибата и не съм сигурна, че искам да го видя. Думите му продължават да се разхождат из мислите ми, като изписани с главни удебелени букви. Зло в Литъл Кейм… Забивам поглед в ръцете си.
— Готова ли си да тръгваме, Пиа? — пита чичо Паоло.
— Готова съм — отговарям и потупвам раницата си.
— Заминаваме след пет минути! — провиква се той. Учените набързо си приготвят раниците с екипировката. Наистина не разбирам защо носят толкова много багаж. Това трябва да е само едно кратко пътуване. Отиваме, вземаме пробата от нектара и се връщаме.