Спри! — Сядам в леглото и се насилвам да изтрия числата от съзнанието си, защото нямам сили да продължа. Задъхвам се и съм покрита с пот.
Инжекцията е планирана за вдругиден. От мен се очаква да бъда част от всичко като новоназначения член на екипа Имортис. Ако историята на Капукири е изобщо вярна, някой трябва да бъде пожертван. Някой, който да предложи живота си на олтара на безсмъртието.
Трябва да помисля. Имам нужда да изчистя паниката, мъглата и ужаса, които парализират мислите ми. Изтичвам до банята, изливам нектара от цветето в мивката и пускам водата да тече, докато всяка капка от сияещата течност не изчезне. Повръща ми се, хващам се за мивката и започвам да се давя, но не изкарвам нищо.
Ужасена — никога в живота си не съм повръщала — се разхождам в кръг из стаята си, правя клякания и лицеви опори, тичам на място. Кръвта ми се раздвижва и отмива истерията. Насилвам се да преглътна останалото. Трябва да се овладея, за да не объркам още повече нещата.
Нужен ми е план. Нужен ми е и съюзник.
Накрая сядам на пода до прозореца и се обръщам с лице към джунглата, като правя всичко възможно да не допускам тъмнината. Тя се прокрадва в съзнанието ми и заплашва да ме погълне изцяло, ако не внимавам дори за секунда.
Докато чакам утрото, бавно накъсвам елизиума на малки парченца.
Глава 30
Щом виждам слънчевата светлина, тръгвам да търся чичо Антонио. Готова съм да седна с него и да говорим за това, което чух. Трябва да подредим всичко и да го разгледаме от всеки ъгъл. Да намерим пукнатините и дефектите на формулата. Да я нагреем като вода и да видим какви скрити истини ще излязат на повърхността.
Но преди чичо Антонио срещам леля Хариет. Тя извежда Алай на каишка от менажерията.
— Мили Боже, Пиа, какво е станало? Изглеждаш като самата смърт!
Неволните й думи предизвикват тръпка в гръбнака ми.
В този миг разбирам, че леля Хариет все още не знае. Тя заслужава истината. Дължа й това. Поемам си дъх дълбоко и неуверено.
— Аз… разбрах много през последните няколко часа — неща, които и ти трябва да знаеш, лельо Хариет. — Оглеждам се и въпреки че сме сами, я хващам за лакътя и я водя зад сградата, където никой няма да ни види. — Помниш ли как се чудехме за катализатора, какво би могъл да представлява?
Тя кимва, а ръката й леко се стяга около каишката на Алай.
— Е — затварям очи и изговарям насила думите, — открих какво е.
И думите се отприщват като водопада, където плувахме с Ейо и Ейми. Нищо не скривам. Разказвам й за спора ни в джунглата, за това как Ейо призна чувствата си, за намерението — и провала ми — да ликвидирам Снизи, за пътуването до долината на Фолк и за легендата за Калуакоа, която изобщо не е легенда. Накрая й разказвам за елизиума, пораснал от сълзите ми.
Когато приключвам, тя закрива уста с ръце и се втренчва в земята. Стои така две, три, четири минути. Броя секундите наум. Накрая отново поглежда нагоре, а зениците й са се превърнали в точици.
— Ти… сигурна ли си? Убийства на хора, Пиа?
— Не знам! — Прокарвам ръка през косата си и започвам да крача напред-назад около нея. — Всичко, което знам за елизиума — освен факта, че израства от сълзите ми, — е от легендата на Калуакоа. Може би не е необходимо да се убиват хора, за да се прави Имортис. Може би е достатъчно само да им вземеш малко кръв, да я смесиш с елизиум… Ние сме учени. Имаме технология и медицина, а също й плъхове, с които да експериментираме. Със сигурност Фолк е открил начин да избегне убийствата… — Освен в случая на дядовците и бабите ми. Спирам да крача и я поглеждам отчаяно. — Нали?
Тя прехапва устни и гледа към земята, преди да ми отговори.
— Ами откъде учените биха вземали хора, на които да инжектират елизиум? Би трябвало да водят обекти през цялото време — някой отвън би забелязал. Непрактично е. Права си. Трябва да има друг начин. — Гласът й преминава в шепот. — Със сигурност трябва да има. Ако е истина… тогава нещата са по-лоши, отколкото си ги представях. Знаех, че тези хора имат тайна, но никога не съм си и помисляла, че е такава.
— Чичо Антонио се опита да ме предупреди. Искаше да избягам, но не му повярвах — е, всъщност донякъде му повярвах, но не исках.