— Виж, Пиа. Ние все още не знаем нищо, точно както ти самата отбеляза. — Леля Хариет стои на разстояние от мен и ме гледа строго. — Иди, намери Антонио и научи от него цялата история. Не си прави все още заключения.
— Мислиш ли, че е истина? — питам я. — Мислиш ли, че са убивали хора с елизиум?
Тя бавно вдига рамене, но виждам страх в очите й и разбирам, че го мисли.
— Върви — казва, — намери Антонио!
Кимвам, коленича до Алай и посягам да го почеша зад ушите. Но той изръмжава и настръхва с подивели очи. Смаяна, отдръпвам ръката си и го зяпвам слисана.
— Алай?
Той грубо разтърсва глава и отстъпва с опашка права като някоя от стрелите на Ейо.
— Просто е раздразнителен — бързо казва леля Хариет и поглежда към небето. — От времето е. Идва буря и ще е голяма. Ще се погрижа за него. После ела при мен, Пиа и ми предай какво е казал Антонио. Ако най-лошото в края на краищата се окаже истина, ами… — Тя си поема дълбоко дъх и довършва: — Ти няма да си единствената, която ще бяга.
— Добре.
Наблюдавам тъжно Алай и по настояване на леля Хариет, оставям и двамата. Колкото и да опитвам, не мога да изтрия от съзнанието си образа на враждебния Алай.
Тръгвам из градината и попадам на чичо Джейкъб. При вида му умът ми блокира. Насилвам се да дишам и си припомням, че нещата може да не са такива, каквито изглеждат. Не съм сигурна, че чичо Джейкъб е убиец. Поне засега. Все още има надежда.
— Пиа, ето къде си! — усмихва се той и слага молива зад ухото си. — Решихме да придвижим операцията днес. Другите чакат в лабораторията. Време е да те обучим как се прави Имортис. — Усмивката му изчезва и в очите му пропълзява мрак. — Ела с мен.
Изпадам в паника и едва не побягвам. Мъча се да овладея емоциите си. Не съм готова за това. Още не! Имам нужда да поговоря с чичо Антонио и да проуча истината, докато не останат никакви тайни.
Но няма време. Те ме чакат.
Изненадана и абсолютно неподготвена, тръгвам след чичо Джейкъб през двора и покрай верандите до Лаборатории А. Точно тогава дъждът завалява. В момента, в който вратата се затваря зад нас, гръм разтърсва сградата.
Чичо Джейкъб отърсва водата от лабораторната си престилка.
— Изглежда ще е силна буря. — Той ме поглежда любопитно. — Добре ли си?
— Кой, аз? — питам прекалено пискливо.
— Мислех, че ще си по-развълнувана.
Развълнувана. Проблемът е, че преди седмица щеше да е прав.
— Просто съм… — Гласът ми отново ме предава.
— Знам — кимва той. — Не може да се опише с думи.
— О-о… Да.
Изпитвам облекчение, когато той тръгва по коридора, очевидно уверен, че изгарям от вълнение. Всъщност изгарям от страх, който се разраства в стомаха ми като бактерии в петриева паничка.
Когато чичо Джейкъб отваря вратата на собствената ми лаборатория, затаявам дъх.
Вътре са останалите от екипа Имортис. Те са сериозни и напрегнати и сърцето ми се отпуска малко. Не изглеждат като хора, които очакват предстоящата задача с вълнение. Студени и безизразни са като бетонни плочи.
Забелязвам лъскавата спринцовка, поставена на масата до чичо Паоло, който се обръща и ме поздравява с леко кимване.
Майка ми ми помага да си облека лабораторната престилка. На нея току-що е избродирано името ми. Тя стисва рамото ми и ме потупва окуражително.
Предишната енергия на чичо Паоло е позаглъхнала, но все още виждам на лицето му следи от нея.
— Пиа, време е.
Кимвам бавно и забелязвам, че задният ъгъл на помещението е скрит зад завеса.
— Ще ти позволя да приготвиш Имортис — казва чичо Паоло.
Сърцето ми слезе в петите още когато влязох в стаята, а сега внезапно се качва в гърлото ми, като паникьосана маймуна, търсеща път навън.
— Какво да направя? — прошепвам.
Той ми подава спринцовката и ми казва да седна. Сядам вцепенено на най-близкия стол, обградена в полукръг от най-елитните — и с най-каменни лица — биолози в света. Светкавица прорязва небето навън и по лицата им пробягват синьо-бели отблясъци.
— Пиа — започва чичо Паоло с равен и спокоен глас, — ти бе тествана безброй много пъти през последните няколко години — тестове, които вероятно са те обърквали и дори ядосвали. Тяхната конкретна цел беше да покажат дали си способна да извършваш този вид изследвания, които са необходими за постигането на нашата голяма цел — да осъществим истинската мисия на изследователския институт Литъл Кеймбридж.
Изричам думите автоматично:
— Да усъвършенства човешкия вид чрез евгеника и биоинженерство с цел да се създаде безсмъртният Хомо сапиенс.