— Не е достатъчно англо-саксонско — промърмори Бранд. — Ние този човек в нищо не можем да го обвиним. Няма значение дали промяната на името му звучи за нас налудничаво. Самият факт не може да бъде използван срещу никого.
Лейтенант Куинси изглеждаше явно нещастен от това стечение на обстоятелствата и Бранд реши да разбере нещо повече:
— Кажете ми, лейтенант, сигурно има нещо странно, което Ви тревожи. Нещо да Ви е хрумнало, някаква идея, някакъв ефектен трик? Какво?
Другият се намръщи. Светлите му вежди се сключиха, а устните му се свиха в гримаса:
— Ами, дяволите да го вземат, сър, този е руснак.
— Не, не е. Той е трето поколение американец.
— Ама името му е руско.
— Не, лейтенант — ведрото на пръв поглед изражение на Бранд започна да отстъпва под напора на тъмни облаци. — Отново грешите. Той е поляк.
— Същата работа — подразни се младият и разпери нервно ръце.
— Не го казвайте на един поляк, лейтенант — избухна Бранд, чиято майка бе по баща Вишевски. После продължи по-спокойно. — Нито пък на руснак.
Лейтенантът се изчерви:
— Сър, аз искам да кажа, че и поляците, и руснаците са от другата страна на Завесата.
— Всички го знаем.
— И Зебатински или Себатински, както и да го наричате, може да си има там роднини.
— Той е трето поколение американец. Допускам, че може да има там втори братовчеди. И какво от това?
— По същество нищо особено. Много хора имат там далечни роднини. Но Зебатински промени името си.
— Продължавайте.
— Може би се опитва да отвлече вниманието ни. Може би някой негов втори братовчед е станал твърде известен и Зебатински се опасява, че роднинските му връзки са в състояние да попречат на неговите шансове за повишение в работата.
— Промяната на името не би могла да му донесе добро. Те пак ще си останат втори братовчеди.
— Разбира се, но по този начин роднинството му няма да е така натрапчиво.
— Чували ли сте някога за някой Зебатински от другата страна?
— Не, сър.
— Значи не би могъл да е знаменитост. Тогава как нашият Зебатински би узнал за него?
— Има вероятност да поддържа връзки с близките си. Подозрително ще е, особено при сегашните обстоятелства — той е ядрен физик.
Бранд отново прегледа внимателно цялата папка:
— Теорията Ви е страшно хилава, лейтенант. Толкова хилава, че е направо невидима.
— Можете ли да предложите друго обяснение, сър? Защо е трябвало да направи точно такава промяна на името си?
— Не, не мога. Признавам си.
— Тогава според мен сме длъжни да проверим, сър. Длъжни сме да издирим всички Зебатински от другата страна и да видим дали ще се свържем с тях. — Лейтенантът изведнъж извиси глас, сякаш го осени нова мисъл. — Възможно е да си променя името, за да отвлече вниманието от онези, за да ги предпази.
— Според мен той цели точно обратното.
— Сигурно не го осъзнава, но желанието да ги предпази е вече мотив.
— Добре, ще разплетем този възел, наречен „Зебатински“ — въздъхна Бранд. — Но, ако не открием нищо, лейтенант, оставяме тази работа. Оставете ми папката.
Когато информацията стигна най-после до Бранд, той почти бе забравил лейтенанта и неговата теория. Рапортът, който получи, включваше седемнайсет биографии (всяка в отделен плик) на руски и полски граждани на име Зебатински. „Какво по дяволите е това?“ — изуми се в първия миг Бранд. Но после си спомни, изруга тихо и започна да чете.
Рапортът започваше с хората от американска страна. Маршал Зебатински (отпечатъци от пръстите), роден в Бафъло, Ню Йорк (дата, медицински изследвания). Баща му бе роден също в Бафъло, майка му в Осуего, Ню Йорк. Родителите на прабабите и прадядовците му са били родени в Бялисток, Полша (дата на пристигането в САЩ, дата на получаването на гражданство, фотографии).
Седемнайсет руски и полски граждани на име Зебатински бяха потомци на хора, които преди около половин век са живели около или в Бялисток. Имаше вероятност да са роднини, но такива данни не бяха отбелязани за нито един човек. (След Първата световна война за хората от Източна Европа досиета почти не бяха попълвани, ако те изобщо имаха досиета.)
Бранд прегледа отделните биографии на всички сегашни Зебатински, мъже и жени (учудваше се колко много информация е събрана за тях, особено биографиите на руснаците бяха изпъстрени с данни). Една от тях привлече вниманието му и го удиви, той вдигна изумен вежди, безметежното му чело се набразди от бръчки. Остави настрана заинтригувалата го биография и продължи да чете. Накрая събра всичко на едно място, с изключение на тази, която сложи отново в плика и я отдели.