Бранд остана известно време умислен, втренчил поглед в този плик, докато изрядно поддържаните му нокти потропваха по бюрото. После с известна неохота той се обади на доктор Пол Кристоф от Комисията по атомна енергия.
Доктор Кристоф изслуша историята с каменно изражение на лицето. Накрая махна от месестия си нос някакво несъществуващо петънце. Косата му бе цялата посивяла, късо подстригана и силно оредяла. Дори би могло да се каже, че докторът е плешив.
— Не, не съм чувал за някой руснак на име Зебатински — заяви доктор Кристоф. — Но не съм чувал и за американец.
— Ами… аз не мисля, че е нещо сериозно — Бранд се почеса по слепоочието, — но и не ми се иска да претупам работата набързо. Имам си един млад лейтенант около мене. Знаете какви са те. Не искам да се пали и да стига до Комисията на конгреса. Освен това… факт е, че един от руските Зебатински, Михаил Андреевич Зебатински, се занимава с ядрена физика. Сигурен ли сте, че не сте чували за него?
— Михаил Андреевич Зебатински ли? Не… не, никога не съм чувал. Не че това доказва нещо.
— Бих могъл да кажа, че е съвпадение, но нали знаете, в случая то поражда съмнение. Един Зебатински тук и един там. И двамата са ядрени физици. И изведнъж този тука си променя името на Себатински, на всичкото отгоре е много докачлив. Не позволява да се допускат грешки в новото му име. Заявява съвсем ясно: „Произнасяйте името ми със «С»“. А на моя „бдителен“ лейтенант с шпионско подсъзнание това му идва дюшеш, за да блесне… Има още едно странно нещо: руският Зебатински е изчезнал преди около година.
— Екзекутиран е! — отзова се вяло доктор Кристоф.
— Има такава вероятност. В друга ситуация бих казал, че е така, макар че руснаците не са по-глупави от нас и не убиват току-така ядрени физици. Въпросът е защо измежду всичките хора точно един ядрен физик изведнъж ще изчезне? Не се налага да Ви обяснявам с подробности.
— Може да е във връзка с революционни научни изследвания, нещо свръхсекретно. Допускам, че това имате предвид. Вярвате ли го?
— Свържете го с всичко останало, добавете интуицията на лейтенанта и дори аз ще започна да се чудя дали не е така.
— Дайте ми тази биография — доктор Кристоф се пресегна за плика и изчете написаното два пъти. После тръсна глава и накрая каза: — Ще проверя в моя Ядрен Справочник.
Ядрената документация бе подредена на цяла една стена в кабинета на доктор Кристоф в малки кутийки, пълни с микрофилми.
Членът на Комисията по атомна енергия проверяваше с прожекционния си апарат микрофилмите, докато Бранд го наблюдаваше търпеливо, доколкото би могъл да е търпелив при така стеклите се обстоятелства.
— Има един Михаил Зебатински — доктор Кристоф говореше тихо, като на себе си, — който се явява като автор или съавтор през последните шест години. Ще извадим тези текстове и съществува някаква вероятност да се доберем до нещо чрез тях. Макар лично аз да се съмнявам.
Селекторът щракна необходимите кадри. Доктор Кристоф ги подреди; прокара ги през прожекционния апарат и тогава напрегнатото му лице помръкна:
— Това е странно.
— Кое е странно? — веднага откликна Бранд.
— По-добре да не казвам още нищо — облегна се на стола си докторът. — Можете ли да ми набавите имената на други ядрени физици, които са изчезнали в Съветския съюз през последната година?
— Да не би да открихте нещо?
— Не съвсем. Не и ако просто преглеждах тази документация. Сега, като чета за всички тях и знаейки, че този човек може да е на границата на научно откритие и на всичкото отгоре имайки предвид Вашите подозрения, които пуснаха кълнове и в моето съзнание… — докторът сви енергично рамене. — Не, няма нищо.
— Да бяхте ми казали какво ви хрумна — подкани го сериозно Бранд. — Може и двамата да изглеждаме смешни в решението си.
— Ако смятате така… Напълно е възможно този мъж да прави изследвания за отражението на гама лъчите.
— От голямо значение ли са?
— Ако може да бъде изобретена отразяваща преграда за гама лъчи, ще стане възможно и построяването на индивидуални защитни средства срещу радиоактивните дъждове. Онези, опасните радиоактивни дъждове, знаете ги. Една водородна бомба е в състояние да унищожи цял град, но радиоактивните дъждове са бавният убиец на хората на територия дълга хиляди и широка стотици мили.
— Ние работим ли в тази насока? — побърза да запита Бранд.