— Аз не съм те карала да го правиш, Маршал — Софи зае изцяло отбранителна позиция. — Предложих го, но не съм те подтиквала да го правиш. Не казвай, че съм го правила. Освен това наистина стана хубаво. Сигурна съм, че причината е в името.
— Ами, суеверия — усмихна се снизходително Себатински.
— Не ме е грижа как го наричаш, но няма да си възвръщаш старото име.
— О, не, сигурно няма. Толкова неприятности си имах, докато накарам хората да произнасят името ми със „С“, че мисълта да си върна предишното име ми е непоносима. Може би трябва да променя и малкото си име на „Джонс“, а? — той избухна в почти истеричен смях.
— Не го закачай — Софи бе напълно сериозна.
— О, добре, само се пошегувах… Знаеш ли, ще отида някой ден при онзи старец и ще му кажа, че всичко свърши добре. Ще му дам още една десетарка. Така доволна ли ще си?
Марш изгаряше от нетърпение да отиде в кантората на номеролога през следващата седмица. Този път не се дегизира. Носеше своите си очила, своя костюм и не си сложи шапка.
Дори си затананика, когато наближи кантората и направи път на една жена с кисела физиономия да мине с количката си за близнаци.
Сложи уверено ръка на дръжката и натисна силно, но тя не поддаде. Вратата бе заключена.
Прашната, нечетлива табелка с надпис „Номеролог“ вече я нямаше. Вместо нея бе закачена друга табелка с подбити краища, която бе започнала да пожълтява на слънцето. На нея пишеше: „Дава се под наем.“
Себатински присви безпомощен рамене. Това е то. Опита се да направи едно добро.
Хараунд, успешно освободен от израстъка си, лудуваше на воля и енергийните му вихрови полета осветяваха в бледочервена светлина кубичните хипермили.
— Спечелих ли? Спечелих ли? — ликуваше той.
Местак се бе отдръпнал. Неговите вихрови полета бяха във формата на сияйна елипса в хиперпространството:
— Още не съм изчислил.
— Ами хайде. Няма да промениш резултатите като протакаш работата… Уф, какво удоволствие е да се върнеш в чистата енергия. Когато си имах материално тяло, ми беше нужен цял микроцикъл, за да го постигна. И един изразходван. Но си струваше, щом като трябваше да ти покажа.
— Добре, признавам, че ти предотврати ядрена война на планетата — отбеляза спокойно Местак.
— Това е ли вече или не е ефект от клас „А“?
— Това е ефект от клас „А“. Безспорно.
— Чудесно. А сега провери дали не съм постигнал ефект от клас „А“ със стила на клас „Ф“.
— Какво?
— О, няма значение. Всичко си е на мястото. Направих го за тебе.
— Предавам се — каза неохотно Местак. — „А“ клас — „Ф“ стимули.
— Тогава аз печеля. Признай го.
— Никой от нас няма да спечели, ако Наблюдателят погледне какво става тук.
Хараунд, който на Земята бе изпълнявал длъжността на старши номеролог и все още не можеше да дойде на себе си след като се освободи от това бреме, заяви уверено:
— Ти изобщо не се тревожеше за това, когато се хванахме на бас.
— Не смятах, че ще си толкова глупав, че да се хванеш.
— Врели-некипели! А и защо да се тревожа? Наблюдателят никога няма да провери стимулите от клас „Ф“.
— Може и да не ги провери, но ще провери ефекта от клас „А“. Ще го забележи.
— Твоята беда, Местак е там, че не искаш да си платиш. Ти шикалкавиш.
— Ще си платя. Но чакай да видиш какво ще стане, когато Наблюдателят разбере, че сме работили по непредвиден проблем и сме направили непозволена промяна. Разбира се, ако ние… — той не можа да да довърши мисълта си.
— Добре, добре — прекъсна го Хараунд. — Ще върнем всичко по старому. Той никога няма да разбере.
— Ще ти трябват още стимули от клас „Ф“, ако искаш да не забележи — в енергийното поле на Местак блесна лукаво пламъче.
— Мога и да го направя — разколеба се Хараунд.
— Съмнявам се.
— Мога.
— Искаш ли отново да се обзаложим? — в лъчите на Местак вече се прокрадваше сиянието от тържеството на победата.
— Разбира се — отговори начаса Хараунд. — Ще си сложа онези материални израстъци отново и наблюдателят никога няма да разбере каква е разликата.
— Тогава се откажи от първия бас — възползва се от предимството си Местак. — И направи три пъти повече облога за втория бас.
— Добре — хазартното чувство завладя и Хараунд. — Приемам. Три пъти по-големи залози.
— Дадено!
— Дадено!