На обикновения език отпреди Холокоста това означаваше, че Стив просто се е влюбил, но за нещастие той не знаеше какво означава това. Столетия преди раждането на Стив Първото семейство беше взело решение думите „любов“, „страст“ и много други потенциално смущаващи думи-концепции като „индивидуалност“ и „свобода“ да бъдат заличени от езика. В нация, подчинена на военна дисциплина и емпирическа логика, нямаше място за такива идеи, нито беше необходимо да се признава съществуването на такива неосезаеми понятия като „изкуство“, „литература“, „религия“ и „душа“.
Махането на тези думи от езика бе лишило Стив от езикови средства да изрази истинските си чувства. Той беше поразен от вековна треска, но беше безсилен да опише симптомите й. Още по-лошо: неговата кратка връзка с Клиъруотър беше в разрез с всичко, на което беше учен. Трекерите бяха учени от рождение да смятат мютите за получовеци. Щом дори само докосването до тях се смяташе за отвратително, тогава онова, което беше направил Стив, беше направо немислимо. Все пак сред това умствено объркване оставаше една ясна мисъл, пронизваща мъглата на несигурност като бял лазерен лъч. Стив знаеше, че в резултат на срещата му с Клиъруотър животът му се е променил необратимо. Тя вече беше едната част на уравнението; потребността му да се събере с нея, да я притежава изцяло, щеше да е базата за всички негови действия.
Стив облегна глава назад и се опита да изключи всички външни усещания: тихия шепот на разговорите, монотонното бръмчене на совалката, белезниците около китките и коленете, задушаващото ограничение на качулката. След известно време почувства, че потъва в обгръщаща го тъмнина. Зачуди се къде ли отиват Кадилак и Мистър Сноу в техните периоди на тишина и помисли за гласовете, които беше чувал в миналото. Възможно ли бе те да са Небесните гласове, с които Мистър Сноу претендираше, че е в контакт? Възможно ли бе такива неща наистина да съществуват? Помисли за Клиъруотър. Опита се извика образа й в ума си, но вместо него се появи Роз. Почувства как умът й достига до неговия, как преминава стотиците мили, които ги разделят. Чу в съзнанието си глас, който само той можеше да чуе. Уверен, настойчив шепот, който му напомняше за вятъра, преминаващ тихо по върховете на дърветата. Тя знаеше, че той е жив. Знаеше, че идва. Той трябваше да внимава. Те я следяха.
Глава 4
В Хюстън/Гранд Сентрал го предадоха на други военни полицаи — с кожени ръкавици. Все още с качулка и окован, Стив беше качен на моторна количка. Откараха го на друга подземна станция и го качиха в друга совалка — този път само за двадесетминутно пътуване. След последната част на пътуването, която включваше качване и слизане на редица движещи се тротоари и изкачване с асансьор, Стив бе съвсем объркан.
Дори ако можеше да вижда, разликата щеше да е малка. Двете му предишни посещения в Гранд Сентрал бяха кратки: първото на седемгодишна възраст в организирана група, чийто маршрут включваше мемориала на Джордж Рузвелт Джеферсън 1-ви, и преди осем месеца, когато двамата с Роз бяха прекарали тук два дни и бяха посетили неотдавна завършения търговски площад „Джон Уейн“ и грандиозните нови жилищни шахти. Никое от двете посещения не беше достатъчно дълго, за да може да си състави точен план на столицата на Федерацията.
Когато накрая му махнаха качулката, видя, че е в някакво здравно заведение. С периферното си зрение видя двама военни полицаи до себе си, но не помръдна глава да ги огледа — на нарушителите изрично беше забранено да гледат директно пазачите си: това се приемаше за агресия и водеше до моментален масаж с гумени палки. Точно това беше причината, поради която лейтенантът в Пуебло му беше дал урок с приклада на пушката си.
Второто пътуване със совалката му даде известна представа за мястото, на което може би се намираше. Стив знаеше, че Белият дом и АмЕкз — изпълнителният орган на правителството — са разположени в строго охраняван анклав на известно разстояние от Гранд Сентрал. Но около главната база имаше разположени и други специални участъци: вътрешният щат У — огромен университетски район, където в момента Роз подготвяше докторат по медицина; Институтът за живота, където всички трекери бяха заченати „в епруветка“ и имплантирани в приемните си майки; щабът на началниците на военната полиция, известен като „Бюрото“ и неофициално „Чорбата“, и площадът „Кълъмбъс“, където се помещаваше гигантският компютър на Федерацията.