— Нищо ми няма. Чувствам се отлично. Просто отлично…
— Добре — каза лекарят. — Утре сутринта ще бъдеш изправен пред оценители за първо изслушване.
Късно през нощта, докато Стив спеше неспокойно в празната болнична стая, Чизъм използва идентификационната си карта да получи достъп до малка конферентна зала. Един голям, монтиран на стена телевизионен екран се издигаше пред маса с формата на полукръг и девет стола около нея. Щом Чизъм седна на стола в центъра, една камера, монтирана над телевизионния екран, записа пристигането му и потвърди идентичността му чрез предаване на електронния образ за компютърен анализ. След малко червено-бяло-синята звезда на Амтрак изчезна от екрана и се появи млада тъмнокоса жена, седнала зад бюро с метално-сребърна огледална повърхност.
Чизъм почтително стана.
Жената се наведе към него, опря лакти на бюрото, сложи ръцете си една върху друга и каза:
— Добър вечер, Джон. — Ниският й глас беше твърд.
— Добър вечер, Фран.
— Седни.
Чизъм седна и зае същата поза като събеседничката си.
Фран имаше бледо кръгло лице, уста с твърди устни и пъстри очи. Късата й права коса с път отляво беше сресана над челото и прибрана зад ушите. Беше облечена в сребрист гащеризон — официалната работна униформа на членовете на Първото семейство — с тъмносини и бели гарнитури за ранг. Чизъм, който беше в контакт с Фран от половин година, й даваше около двадесет и седем години — трудно беше да се определи възрастта на член на Семейството. Макар че сега живееше недалеч от нея, те никога не се бяха срещали лично и откакто беше получил настоящото си назначение, той беше научил само две неща за своя оперативен ръководител; пълното й име — Франклин Делано Джеферсън, и че е контрольор на Стив Брикман.
— Как е 3552?
— Подстриган, но се държи резервирано — отговори Чизъм.
— Каза ли нещо интересно за времето, прекарано в плен?
— Нищо. Съществува възможността за потенциална връзка, но тъй като е планерист, той е изключително самостоятелен. Опитах се да го накарам да се разкрие, но не проявява абсолютно никаква потребност за някаква значителна степен на социално взаимодействие. Имам впечатление, че ме подозира.
— Щеше да е изненадващо, ако не те подозираше — отвърна Фран. — Той е проницателен като сестра си. И е малко параноик. Подозира всички. Попита ли те за резултатите от тестовете?
— Да. Отговорих съгласно инструкцията. Реакцията му беше точно както предсказахте. За момент помислих, че ще се спука по шевовете. Беше, хм… интересно преживяване.
Фран кимна замислено.
— След толкова дълго излагане на радиация не е изненадващо, че някои дялове от мозъка му не работят. Какво мислиш, Джон… това обработване ще даде ли резултат?
Чизъм се замисли над отговора.
— Не съм специалист, но ако сте готова да се доверите на моята интуиция, мисля, че отговорът е „да“. От друга страна, ако се окаже, че греша, не е ли възможно да бъде препрограмиран?
— Добър въпрос, Джон. Това е нещо, което никога не е било изпробвано. Този дял на ОВЪРЛОРД работи повече от петдесет години, но ние сме все още в неизследвани води. Всеки опит да се препрограмира някой от сегашните субекти може да създаде повече проблеми, отколкото ще реши. — Фран прекара пръсти по косата на челото си и дари Чизъм с топла усмивка. — Нещо друго?
— Да — отговори Чизъм. — Въпреки че има много висока степен на самоконтрол, го накарах малко да се поотпусне, като споменах името на сестра му. Беше истинска емоционална реакция. Възможно е подходът строго-деликатно-строго, който решихме да приложим, да даде резултат. От друга страна, той може да изпитва някакви чувства на вина към Роз… хм, искам да кажа, 3801. Мисля, че трябва да ги съберем. Като имам предвид психосоматичното нараняване, което тя получи при неговото сваляне, мисля, че знае, че той е жив.
— И че е тук в Гранд Сентрал — добави Фран.
Чизъм вдигна рамене.
— Това също не би ме изненадало.
— Значи предлагаш да го изправим пред оценители, както е запланувано, и ако се окаже неподатлив, да го съберем със сестра му… и след това да я използваме като средство?
— Точно така — отговори Чизъм. — Междувременно ще продължа да играя ролята на добрия. И разбира се, ако мога да уредя да се срещнат, ще бъда повишен…
Фран кимна.
— Това ми харесва. Браво, Джон. Ще изясня нещата и ще се свържа с теб.
— Добре. — Чизъм се изправи.
— Лека нощ, Джон.
— Лека нощ, Фран.
Образът изчезна и се появи логото на Амтрак — син кръг, ограждащ бяла петолъчна звезда. От двете страни на кръга имаше два бели квадрата, всеки разделен от хоризонтална, насочена навън червена стрела. Според Наръчника бялата звезда символизираше Тексас, щата на самотната звезда, вътрешния щат, където беше създадена Федерацията Амтрак; синият фон представяше света със синьото небе, в който тя щеше да се върне. Червеният бордюр около звездата и лентите символизираше надземната граница, която се тласка навън от стрелите — червени като пролятата в процеса на разширяване кръв. Двата бели квадрата, пресечени от червените стрели, представяха външните щати, отвоювани от мютите — очистената повърхност.