„Той подозира“ — мислеше Фран. Беше се чудила няколко дни дали да се възползва от възможността да се види лично с Брикман и сега се проклинаше, че е взела погрешно решение. Можеше да изчака; трябваше да избере по-малко забележима роля. Нещо, което по-малко личи. По дяволите! Нямаше значение… твърде късно бе да се връща назад…
— Добреее — проточи тя, докато се консултираше с монитора, поставен пред нея. — Двамата с Гас Уайт сте излетели на 12-и юни да бомбардирате мютска нива на североизток от Шайен. Фазети и Нейлър трябвало да извършат подобна атака на съседната гора… където се смятало, че се намира селище на Плейнфолк. Защо не започнеш оттам?
На Стив му трябваше дълго време да се подготви за този момент. Той пое дълбоко дъх и започна грижливо редактирана версия на онова, което му се беше случило, след като беше свален от мютска стрела. Ежедневните разпити бяха разделени на две заседания от по четири часа и половина — едното сутрин, другото следобед, с един час почивка за обед. След две заседания, през които повече говори той, челюстта го заболя нетърпимо и езикът му се вдърви и поду. Перспективата за други четири-пет часа при същото напрежение определено го разтревожи. Беше му нужна не само физическа издръжливост, а и значително умствено усилие. Освен много деликатната информация, която той се беше заклел да запази, Стив знаеше, че заради собствения си интерес трябва да избягва да прави всякакви преценки. В такъв вид разпит подборът на думите и фразите беше решаващ; една невнимателна забележка или лошо обмислен отговор можеха да доведат до конфликт. Затова той се съсредоточи върху фактите, без да изразява нито одобрение, нито неодобрение на начина на живот на мютите и техните странни вярвания за света.
През първия ден, след като описа как беше измъкнат от останките на скайхока, Стив разказа как Мистър Сноу бе превързал раните му с листа от растения и го бе принудил да яде сухи късчета дрийм кап, болкоуспокояваща гъба, преди да намести костите на счупения му крак, и как със самоналожената програма от упражнения си беше възстановил здравословното състояние в подготовка за евентуално бягство.
Попитан за раните на бузите Стив обясни, че за да не бъде убит от враждебната фракция на племето М’Кол, е бил принуден да участва в мютски тест за мъжество, известен като захапване на стрелата, при който — под заплахата на незабавна екзекуция — трябвало да се съгласи през лицето му да бъде промушена стрела, без да трепне, и да я прехапе със зъби. Забележителен момент — не заради болката, — а защото беше през нощта, когато за първи път зърна Клиъруотър.
Продължи с описание на организацията на племето М’Кол; начина, по който беше построено селището, и лекотата, с която колибите и всичко в тях можеше да се опакова и пренесе на големи разстояния; ежедневната дейност на племето, процеса на събиране и разпределяне на храна, патрулирането на хайки от мечки и вълчици и агресивната отбрана на тяхната „родна територия“.
През втория ден, когато разпитът беше за тактиката и оръжието на мютите, Стив спечели точка пред съвета, като разкри за съществуването на майсторите на желязо — загадъчните хора от огнените ями на Бет-Лем, които снабдяваха Плейнфолк с техните мощни арбалети и други хладни оръжия, наричани от мютите „остро желязо“. Притиснат за повече подробности, той можа само да повтори малкото информация, която бе успял да събере: търговските експедиции на майсторите на желязо се извършваха на борда на „кораби с колела“, които идваха от големите реки, наречени Мис-Хури и Мис-Хипи. Не можеше да каже на оценителите къде се намира Бет-Лем. Когато беше задал същия въпрос на Кадилак, последният беше уклончив и каза само, че „лежи в страните отвъд източната врата“.
На третия ден главната тема бяха летописците. Оценителите особено се интересуваха от обяснението на Стив за връзката му с Мистър Сноу и Кадилак и в частност от неговото обяснение за ключовата роля на стария мют като историк на племето и ходеща енциклопедия и ролята му на главен тактик и съветник на управляващите старейшини и как Кадилак е обучаван за негов заместник.
— Да не искаш да кажеш, че тези летописци са възпитатели… че могат да обучат всяко дете да запамети над деветстотин години устна история? — попита оценител 6.