— Да не искаш да кажеш, че си скочил от върха на онази скала, без да си извършил предварителен полет?
Стив наведе глава със скромна усмивка.
— Рискът не беше толкова голям, мадам. Аеродинамиката беше любимият ми предмет в Академията.
„Да, знам — помисли Фран. — Получил си отлична оценка. Както и на всички останали изпити…“
На последния разпит Стив отново застана мирно, когато членовете на съвета влязоха и младата председателка зае мястото си. Макар да беше ясно, че много от неговите наблюдения са противоречиви, Стив беше уверен, че е постигнал баланс между откровеност и сервилност. Той беше, в края на краищата, планерист… превъзходно обучен, много дисциплиниран, вълк единак, който може да действа самостоятелно, докато другите, като пехотинците например — наземните войски на Федерацията — можеха да действат правилно само като част от цялостна бойна група. Планеристите бяха относително неподвластни на смъртния страх, който обземаше повечето пионери на повърхността на земята. В строго контролирано общество такава независимост може да бъде потенциално опасна. Планеристите се избираха заради почтеността и лоялността си към Първото семейство. Хора, чието усърдие към спазване на правила и разпоредби се надминаваше само от военните полицаи и оценителите.
Освен всичко друго Стив знаеше как да излъчва почтеност. И освен това беше доста лоялен. Надарен с фотографска памет, той можеше да намери подходящия цитат от „Вдъхновенията“ на Първото семейство. Същото се отнасяше и до записаната мъдрост на Генералния президент и кодексите за поведение от Наръчника. Нямаше проблем. Стив можеше да цитира глави и строфи. Докато сядаше, му хрумна, че ако беше мют, може би щеше да бъде издигнат — като Кадилак — до летописец.
Председателката отново сплете пръсти и го погледна в упор с пъстрите си очи.
— Стив, много мислих върху предишните ти показания… в частност описанието на бягството, което ни поднесе. Обсъдих го с колегите от съвета и стигнахме до заключението, че не си съвсем искрен.
Стив потисна неочакваното чувство на безпокойство и огледа оценителите хем озадачено, хем разочаровано.
Когато очите му обиколиха всички и се върнаха на Фран, тя развеселено присви устни.
— Онова, което ни безпокои, е забележителната степен на сътрудничество, проявено от твоите похитители. Ти каза, че си им предложил размяна, но в крайна сметка такава няма. На нас ни е трудно да го повярваме… особено в светлината на изказаното от теб по-рано твърдение, че ние подценяваме способността на мютите да разсъждават. Това племе, дори да е тъпо като южните мюти, се ръководи от двама летописци, които според теб са с над средна интелигентност…
— Извинете, мадам… мога ли да изясня това?
— Да, Стив — каза Фран.
— Онова, което имах предвид, беше… над средната интелигентност за мюти.
Фран се подсмихна.
— Разбрах, Стивън. Мисля, че съветът разбира, хм… твоята позиция по този въпрос.
Стив се наруга наум. Това обяснение вероятно му беше нанесло повече вреда, отколкото полза.
Фран разплете пръсти и постави длани на масата.
— Да се върнем на казаното от мен. Ние сме озадачени от факта, че изглежда, никой не е помислил, че след като стрелолистът е готов, ти може да го използваш и да се опиташ да избягаш.
— Не са го допускали, мадам. Те ме предупредиха, че ако се опитам да го направя, ще ме свалят от небето.
— И ти им повярва? — каза оценител 4, жената, която седеше отдясно на председателката.
— Имах всички основания за това, мадам — отговори Стив. — Вече бях свален със стрела от арбалет… и видях как по-голямата част от моето отделение от борда на „Дамата“ беше избито по същия начин.
— И все пак това не те е спряло — отбеляза Фран. — Ти самичък си надвил двама пазачи и си убил трима други, които са се опитали да те спрат да отлетиш.
— Имам висока оценка по бойно майсторство в близък бой, мадам.
— Да — каза Фран. — Всички знаем колко си способен, Стив. Но е нормално, след като… според твоите собствени показания… Плейнфолк охраняват селищата си, да те попитаме как си могъл да направиш всичко това, да откраднеш нещо, което те са смятали за изключително важно, и да си тръгнеш, без да се вдигне тревога или без никакъв по-нататъшен опит да те спрат?
Стив сложи ръка на сърцето си и излъчи почти осезаема аура на искреност.
— Точно така стана, мадам. Кълна се в Генералния президент. — Останалите думи се изплъзнаха преди той да може да ги спре. — Предполагам, че не очакваха да избягам през нощта.
Осемте оценители се спогледаха, след това върху видеоекрана на Фран светна искане за допълнителен въпрос.