— Имам една доста налудничава. — Стив погледна военните полицаи, сложи ръка на устата си и зашепна:
— Предполага се, че през последните триста години радиоактивността силно е намаляла. Така ли е? Ние знаем това от измерванията, извършени от Първото семейство. Но кой проверява тези данни? Те. Кой произвежда и контролира измервателната апаратура? Пак те. Ние нямаме начин да потвърдим или опровергаем онова, което те са решили да ни кажат. Не знаем какво е сегашното ниво на радиация. Е, тя сложи моя баща-настойник на инвалидна количка… но мен не ме е засегнала. — Стив се наведе над масата и стисна китката на Чизъм. — Радиацията трябва съвсем да е изчезнала! Всички можем да излезем отгоре. Може би не е необходимо изобщо да стоим долу!
Чизъм се намръщи и изчисти една троха от крайчето на устата си.
— Интересна мисъл.
— Имаш ли по-добра?
Чизъм вдигна рамене.
— Не обичам теориите за заговорите. Те са нездравословни.
— Ти ме подтикна в тази насока.
— Казах, че си чист. Нямам отговор защо е така. И си помислих, че трябва да знаеш, че не си първият… че не си нещо специално. А какво се получи? Пощуряваш и намесваш Първото семейство в някакъв таен заговор срещу Федерацията! Какво ти става? Развил си някакъв комплекс за преследване, що ли?
Стив се усмихна глупаво.
— Може би някои неща ме дразнят.
Чизъм се наведе през масата към него.
— Слушай. Аз също правя от време на време малки нарушения, както повечето хора, но не съм ренегат. В най-трудните моменти стоя зад Семейството. Не ме разбирай погрешно. Аз не съм от онези чудаци, които превъзнасят Семейството с всяка втора дума. Никой не е съвършен, но мисля, че Семейството прави най-доброто, което може.
— Никой не може да иска повече — отговори сухо Стив.
— Виж — сопна се Чизъм. — Ако толкова ти харесва на проклетата скапана повърхност, защо, по дяволите, не си останал там, когато си имал възможност?
— Да… — съгласи се Стив. — Може би щеше да е по-добре, ако бях…
— Нееее… — Чизъм махна презрително с ръка. Гласът му изгуби предишната си твърда нотка. — Знаеш ли какъв е истинският ти проблем? Ти си планерист. Един от най-умните и най-добрите. Елитът. Цветът на обществото. Не ти ли казват това? На нас също. Бедата е, че вие, момчета, приемате цялата тази глупост и започвате да си мислите, че наистина сте най-умните. Обичате да знаете отговора на всичко. Е, нещата не стоят така, приятелче. Всички вие от Линдберг сте само месо за месомелачката. Най-доброто месо може би… но всичко изглежда еднакво, когато се върне в чувал. Истински умните са тук, в града. Те остават тук, далеч от огневата линия. Ако искаш да си направиш услуга, използвай ума си да свършиш нещо полезно… например да си намериш някоя служба в Черната кула. Забрави за амбицията си да станеш герой. Перспективата за повишение е мижава.
— Ще се постарая да го запомня — каза Стив.
Чизъм се усмихна.
— Адски вярно, ще се постараеш. Ти си дезертьор от фронта. Изписано е на лицето ти. Защо трябва да обръщаш внимание на някакъв селяндур като мен? Давай напред. Направи го по трудния начин.
— Джон — каза Стив. — Първо, престани с това „селяндур“. Може да не съм толкова умен, колкото мисля, но знам едно: ти не си толкова тъп, колкото се опитваш да се представиш.
Чизъм се усмихна и разпери ръце.
— Не обичам да се изтъквам. Умните хора, които движат нещата, не се чувстват застрашени от разни санитари. Водя тих живот, но… държа очите и ушите си отворени. — Той се наведе към Стив. — Ти си все още съвсем здрав. Не зная защо. Онова, което мога да ти кажа, е, че повечето хора, които карат двойна служба на попътни станции и ешелони, все още изтеглят трикове и умират от рак.
— Така че твоята идея за заговор на едно голямо лошо семейство е погрешна — продължи Чизъм. — Преди време работих малко в Института за живот. Там за първи път се срещнах с Роз. Тя и някои други студенти медици бяха на екскурзия. Във всеки случай там един човек ми каза, че Семейството има изследователски екип, който от години работи по създаване на антирадиационно лекарство… някакъв серум. — Той се усмихна. — Може би са те използвали за провеждане на полеви изпитания. Може би при тримесечния медицински преглед ти е инжектиран серум от мют вместо витамин В. Може би ти и другите като тебе сте доказателство, че той действа. Това би доказало всичко, нали?
— Да, би го доказало — съгласи се Стив. — При условие че казаното от онзи човек е вярно. Може да съм още млад, но вече разбрах, че в този голям светъл нов свят, който градим, нещата невинаги са такива, каквито изглеждат.