— Нищо не е както изглежда — отговори весело Чизъм, погледна часовника си и изпи последната глътка джава. — Трябва да се връщам в отделението да довърша някои тестове. Тук ли ще си довечера?
Стив вдигна рамене.
— Не знам.
— Аз ще проверя — каза Чизъм, отиде при военните полицаи, поговори малко с тях и се върна. — Ще трябва да чакаш тук. Началникът на военната полиция ще те върне, когато съветът се събере.
— Казаха ли кога?
— Не — отговори Чизъм. — Но ще е днес. Което означава най-късно в 19:00.
Стив погледна часовника на близкия видеоекран. 12:45.
— Страхотно…
Чизъм се усмихна.
— Отпусни се. Купи си още една КорнКолд. Разгледай архивите. Изиграй няколко игри „Застреляй мют“. При практиката, която имаш, ще постигнеш висок резултат.
— Не мога. Не съм получил нова идентификационна карта. Не мога да правя нищо, не мога да отида никъде.
— Разбирам. Лошо. Ще видя дали мога да разбера защо е така. — Чизъм се огледа, после опря юмруци на масата и наведе глава към Стив. — Искаш ли да видиш Роз?
Стив потри врат и се замисли.
— Тя ще иска да се възползва от възможността, стига и ти да искаш. Достатъчно е само да кажеш.
Стив въздъхна.
— Не знам. Не искам дай създавам неприятности.
— Няма дай създадеш никакви неприятности. — Чизъм заговори още по-тихо. — Имам приятели. Мога да го уредя. Три, четири часа. Няма проблем.
— Къде?
— Няма значение къде. „Да“ или „не“?
— Не. Не мога… слушай, хм… ще помисля.
Чизъм го хвана за рамото.
— Добре. Но не го отлагай много. За уреждане на тези неща трябва време.
Стив погледна охраната си и двамата свободни от наряд полицаи, с които говореха. Погледът му беше привлечен отново от отличителните знаци на раменете им: два обърнати бели триъгълника, разположени връх срещу връх със светлосин триъгълник между тях. Паметта му накрая попадна на точната клетка и той си спомни момента от своето детство, когато същият образ се беше запечатал в ума му. Погледна Чизъм и каза:
— Най-после разбрах къде съм. Това е Белият дом. Лицето на Чизъм не изрази нищо.
— Това безпокои ли те?
— Не… Винаги съм знаел, че някой ден ще дойда тук.
Чизъм се засмя и излезе.
В пет и половина, точно когато Стив беше опитал всички известни му начини да остане спокоен, двамата военни полицаи извадиха картата с отбелязан постигнат висок резултат от играта за убийство на мюти и го върнаха при оценителите. Стив отново застана мирно пред стола. Осемте оценители влязоха един подир друг, застанаха на местата си около масата с форма на полукръг и зачакаха почтително председателката в яркочервена тога.
Фран влезе, зае мястото си и им кимна да седнат, после приглади косата си, стисна за момент ръце под брадичката си, отпусна ги на масата и каза:
— Седни, Стив.
Разбира се! Как бе могъл да пропусне това! Този жест с ръцете. Сигурно го беше виждал хиляда пъти на видеокасетата с филма „Вдъхновения“, разпращана от Генералния президент.
Фран се прокашля и почна:
— Стивън. В деня на откриването казах ясно, че този съвет няма юридическа функция. Главната ни задача беше да оценим характера и съдържанието на твоите свидетелски показания и на база на чутото да направим някои наблюдения и препоръки. Записът на тези заседания и нашите заключения заедно с твоето искане за ново назначение в надземно бойно подразделение ще бъдат предадени по-нагоре. Там могат да решат да приемат препоръките ни, да ги променят или да ги отхвърлят. Може дори да бъдеш разпитан повторно. Крайното решение, засягащо бъдещето ти, зависи от тях. То може да бъде повече или по-малко благоприятно от онова, което ще препоръчаме ние, но и в двата случая, след като те решат твоя случай, не може да ти помогне никакво възражение. Ясно ли е?
— Да, мадам!
— Добре — каза Фран. — Сега, преди да си информиран за препоръките на съвета, бихме искали да запишем нашето възхищение от упоритостта и куража, които си показал като пленник на мютите, и от проявената забележителна инициатива, за да можеш да избягаш по въздуха. Това само по себе си е блестящ подвиг и заслужава най-висока похвала.
„Това е нещо много повече“ — помисли Стив. Радостна топлина се разля по тялото му, когато тъмнокосата председателка продължи:
— Ние бяхме много впечатлени също от големите подробности в голяма част от твоите показания, отнасящи се до оръжията, тактиките и ежедневната дейност на мютите. Убедена съм, че това ще има огромна стойност за Федерацията. Ти трябва да бъдеш поздравен за проявеното при постоянната смъртна заплаха хладнокръвие, непоколебимата си лоялност към Федерацията и за твърдостта си при онези отвратителни условия. Поведението ти в това отношение може да служи за пример.