„Адски вярно — каза си Стив. — Всичко това е много добре. То трябва да означава златни крила и най-малко лейтенантски пагони. Плюс идентификационна карта от високо ниво… Не би отказал да командва някое от подразделенията във фантастичната кула, която беше видял в Сан Джасинто Дийп. — Да, продължавай, мадам, чудесно…“
— Обаче — продължи Фран — ние не можем да пренебрегнем факта, че нищо от това не е постигнато, без за него да е платено. Ще е наивно да очакваме някоя нормална човешка личност да се появи след продължителен период на съвместно съществуване с напълно чужди видове без симптоми на културен шок.
Новооткритата увереност на Стив започна да намалява.
— Ние смятаме, че в част от твоите показания открихме ясни признаци на душевни смущения. Твоята неспособност да категоризираш мютите като полухора с ясни, еднозначни термини и твоето двусмислено отношение към тях изобщо е, по наше мнение, доказателство за травматизиращото преживяване, което си имал. Само времето ще покаже. Но сегашното ти състояние дава основания за безпокойство. От много от твоите отговори става съвсем ясно, че сега ти разглеждаш някои от тези индивиди и връзката си с тях в квазихуманни термини…
— Мадам…
Фран удари с две ръце по масата.
— Не ме прекъсвай! Този възглед директно противоречи на общоприетото учение на Федерацията… чиято истинност отдавна е установена. Мютите не са човешки същества. Те са дегенерирали видове на антропоид, състоянието им е необратимо и съществуването им е оскърбление за цивилизованото човечество! Този съвет не може да разреши твоето сегашно мнение да обърква умовете на другите и ако не бяха изключителните обстоятелства, при които се е оформило това мнение, щяхме да бъдем принудени да приемем неговото изразяване като нарушение на Първи кодекс и да препоръчаме подходящо наказание.
— Съветът, като взе под внимание добрата ти характеристика, не вярва — въпреки обидния характер на много от твоите забележки, — че това ти отношение е израз на злобно недоволство или престъпно намерение — продължи тя. — То е, според нас, доказателство за дълбоко залегнало заболяване. Ти си болен, Стивън. И наш дълг е да ти помогнем да се възстановиш. При тези обстоятелства ние не можем да подкрепим искането ти да бъдеш назначен отново в бойно подразделение на повърхността. Препоръката на съвета е да бъдеш понижен и прехвърлен в служба „Сервизна техника и поддържане“ най-малко за три години с право на ежегодна оценка на поведението ти от съвета.
Стив седеше неспособен да диша, парализиран от шок, умът му беше буца лед. За планерист да изгуби желания боен статус беше достатъчно унизително, но — Кристофър! — три години на нива А! Това беше по-лошо от смъртна присъда! Това не можеше да се случи! Сигурно беше някаква странна шега!
Тъмнокосата председателка втренчи очи в Стив, лицето й бе равнодушна, безизразна маска.
— Утре ще те прехвърлят на нива А и ще ти възложат общи задължения. Ще останеш там във временна изолация до потвърждение или промяна отгоре на препоръките на съвета. Взети са мерки за издаване на нова идентификационна карта и съответна униформа. Всички други лични принадлежности ще ти бъдат дадени на новото ти място. От този момент нататък само от теб зависи да докажеш, че тази увереност на съвета в твоята способност да постигнеш пълна реабилитация няма да бъде проиграна. Разбираш ли?
Въпросът беше формален. Не беше разрешен никакъв протест. Не можеше да се търси никакво изясняване.
Стив успя някак си да превърти езика си и да произнесе стандартния отговор.
— Да, мадам. Благодаря на съвета за добронамереното разглеждане на моя случай. Да живее Федерацията!
— Да живее Първото семейство — каза Фран.
— Вовеки веков, амин — отвърнаха Стив и оценителите.
Фран кимна рязко на Стив, обърна се и излезе. Оценителите я последваха. Този път някои от тях го удостоиха с поглед, но го гледаха също така равнодушно, като Фран. Само оценител 3 изрази войнстващо презрение, което беше характеризирало и избухванията му по време на разпита на Стив.
Стив почувства една ръка на рамото си. Обърна се и видя единия военен полицай.
— Насам, боец…
Нямаше още дълго да се обръщат към него така. От утре, когато наденеше жълто-кафявия гащеризон на каналджия, той щеше да бъде зомби, мазна буца, торба с мръсотии. Най-ниската форма на живот във Федерацията…
Глава 6
Двамата военни полицаи върнаха Стив в здравното заведение и там, както по време на първия преглед, го настаниха в стая с четири легла. Чизъм му беше казал, че това е част от изолационното отделение. Дежурният персонал по коридора не беше недружелюбен, но не беше и любопитен и никой не направи опит да го заговори.