Докато седеше потиснат на леглото си, Стив разбра, че Чизъм е единствената личност, която иска да говори с него. Не само да говори, но фактически да му предложи помощ.
Не можеше да разбере. В подсъзнанието му се таеше мисълта, че това трябва да е някаква уловка. Никой не помага на напълно непознат без причина. Така че с каква цел? Стив заключи, че трябва да е сестра му. В сегашното му състояние нямаше нищо друго, което представляваше интерес. Той сигурно не можеше да упражни никакво въздействие върху влиятелния, но дръпнат вуйчо Барт. Оставаше само Роз. Тя и Чизъм се бяха срещнали и тя му беше разказала за чудесния си свален над Уайоминг брат. За нея беше съвсем естествено да го направи. А после се бе оказало, че Чизъм работи в здравното заведение на Белия дом, в което бяха довели Стив за преглед.
Светът е малък…
Но защо? Нали не се нуждаеше от неговото разрешение да сваля сестра му. Това не беше кой знае колко трудно. Беше въпрос на уговаряне. А и ако Роз кажеше „не“, в място като Гранд Сентрал не беше никакъв проблем да си намери друга. Площад „Джон Уейн“ беше пълен с млади юпита с големи очи — млади пионерки, дошли на екскурзия до монумента на Джордж Уошингтън Джеферсън Първи.
А може би беше нещо повече. Може би Чизъм изпитваше някакви особени чувства към Роз, каквито той, Стив, изпитваше към Клиъруотър. Преди да бъде свален, Стив не знаеше, че съществуват такива чувства, но щом той можеше да обича някого така, може би Чизъм също можеше. Или може би това беше нещо друго. Може би Чизъм не се нуждаеше от неговото разрешение, а от неговата помощ. Може би Роз нямаше да го отхвърли, ако й донесеше вестта, че Стив е в града.
Беше странно. През трите години, докато беше във Въздушната академия — период, през който той рядко имаше връзка с дома — никога не му беше минавала мисълта, че Роз може да ходи с момчета от базата. Също като него, тя бе много ученолюбива, вечно забила нос във видеоекрана или, ако използваме жаргона на гимназията на трекерите, пиксела. През краткото време, което бяха прекарали заедно между дипломирането му и заминаването му за ешелона във форт Уърт, дори не му беше минало през ума да я попита дали ходи с някого.
Като се замисли за това, Стив разбра, че очевидната му незаинтересованост от живота на Роз е част от нежеланието му да навлиза твърде дълбоко в нейните мисли и чувства — особено онези, които се отнасяха до него. Като деца те бяха неразделни, но когато Стив стана четиринадесетгодишен, започна да се затваря в стоманен пашкул, който изграждаше около себе си. Беше решен да скъса с всички емоционални връзки, дори с Роз, която тогава беше дванадесетгодишна. За негово неудоволствие не беше успял. Дори сега, след Клиъруотър, Роз си оставаше слабо място в защитата му. Точно както, в по-малка степен, все още изпитваше нежни чувства към Ани, своята майка-настойница, и гордост и уважение към татко Джак.
Беше съвсем естествено, докато водеше мълчалива битка срещу надигащата се, заплашваща да го погълне вълна на безнадеждност мислите му да отлетят към Роз. Издадената от съвета присъда — независимо как я бяха формулирали — беше съвсем неочаквана. И произнесена на края на такъв хвалебствен увод беше абсолютно унищожителна. Стив просто не можеше да приеме, че блестящата кариера, която си беше предначертал от петгодишна възраст, ще завърши с прехвърлянето му на нива А.
Седнал на леглото, стиснал главата си с ръце, той се утешаваше с мисълта, че бъдещето му беше изглеждало също толкова мрачно, когато лежеше сред останките от планера по средата на горящата нива. И когато Мотор-Хед, първият воин на М’Кол, се беше изправил пред него на скалата по време на бягството му. Трябваше да вярва, че всичко ще се оправи. Трябваше по някакъв начин да се оправи! Три години на нива А преди да се възстанови предишният му статус! Не можеше да понесе мисълта да прекара долу дори три часа!
Стана и закрачи из стаята. Мъчеше се да измисли начин да се измъкне от кашата, в която се бе забъркал. Първо, имаше проблем с изявлението, което беше направил пред оценителите. Въпреки откритите уверения на председателката за поддържане на дух на събиране на сведения съветът не беше готов да слуша за мютите мнения, които не съответстваха на официалната версия. Той все още не можеше да се съвземе от начина, по който не му беше разрешено дори да спомене за пророчеството за Талисмана. В светлината на сляпото предубеждение на съвета това може би беше добре. Самото споменаване на земна магия, повелители и прорицатели щеше да ги вбеси. Чизъм може би вярваше, че Първото семейство върши най-доброто, но случилото се беше отличен пример за тяхното цинично потискане на истината. С изтриването от записа на всичко споменато за пророчеството и забраната на всякаква дискусия по темата тъмнокосата председателка беше доказала онова, което Стив подозираше от доста време: Първото семейство вярваше в мютската магия… и въпреки това всякакво публично обсъждане и дори споменаване на такава магия беше нарушение на Първи кодекс! Първото семейство знаеше, че магия има… и все пак още разстрелваха хора, които твърдяха това! Това беше лудост…