Стив се сконфузи.
— Не. Не казвам това. Аз знам за какво се бием. — Той махна с ръка към тавана. — Това там е нашият свят… и аз съм готов да отдам своя дял, за да помогна да си го върнем. Но ние не можем да си затваряме очите пред истината! Аз бях там. Живях с онези хора…
— Хора? — Чизъм изглеждаше озадачен.
— Мютите! Кристо! Какъв си ти?… Оценител?! — Стив стана и започна да крачи из стаята. — Джон… аз не съм някаква отрепка и не разпространявам слухове нито създавам паника и неподчинение. Аз знам какво съм видял! Южните мюти, които видях в нашите надземни работни лагери, може да са изгубили борческия си дух, но Плейнфолк са нещо съвсем друго! Всичките глупости за увредени мозъци са празни приказки. Тези хора са умни… и опасни по начини, които не можете да си представите! Но никой от вас не иска да знае! Никой не иска да го признае! — Стив млъкна и махна презрително с ръка. — О, каква ли полза! Виждам, че ти също ме смяташ за луд.
— Не е вярно — каза Чизъм. — Но ако си се държал така с оценителите, разбирам защо са те пратили на нива А.
Стив се засмя нервно и седна на края на леглото.
— Както казах, трябва да се смятам за щастливец. Можех да завърша с нос зарит в главния отдушник.
— Е, това е рискът, който поемаме всички — съгласи се Чизъм, приближи стола си до Стив и заразглежда внимателно лицето му. — Пушил ли си трева, докато беше горе?
— Искаш да кажеш рейнбоу?
Чизъм кимна.
Стив се поколеба, после каза:
— Да, няколко пъти. Те, хм… е, те ме принудиха. Първия път направо ми раздра гърлото.
— Разправят, че мютите я пушат непрекъснато.
— Поне някои — отвърна Стив. — А ти?
Чизъм вдигна рамене.
— От време на време. Тук трудно се намира.
Стив поклати глава. Не можеше да повярва.
— Не мога да те разбера, Джон. Веднъж ми предаваш новини, като се придържаш към твърдата линия на Първото семейство, в следващия момент ми казваш, че пушиш наркотик. Сигурно слушаш и блекджек?
— А не го ли слушат всички?
— Да не си луд?! Няма да ме видиш и на миля от такива глупости! Случилото се с мютите беше при съвсем друга ситуация. Не исках да ги ядосвам. Тук не.
— Но не ти навреди, нали?
— Не е там работата! — изсъска Стив. — Пушенето на този наркотик е нарушение на Първи кодекс! Как можеш дори да си го помислиш? Кълъмбъс! Искам да кажа тук, в Белия дом!
Стив се усмихна добродушно.
— Точно така. Ако ще правиш нещо нередно, това е най-сигурното място.
— Слушай, просто… не ми говори за това. Ти си луд, Джон.
— Целият свят е луд — отговори Чизъм. — Не си ли забелязал?
Стив не отговори.
Чизъм заговори тихо.
— Причината, поради която те попитах дали си пушил трева, е понеже тя може да увреди мозъка. Да деформира нещата. Изкривява истинския свят до неузнаваемост… така че човек не знае къде са границите.
— Може би. Не съм специалист — призна Стив. — Но нека те попитам нещо. Сега и двамата говорим истината. Така че давай. Кажи ми къде са моите граници.
Чизъм се усмихна уклончиво.
— Добър въпрос.
— Ето ти и още един. Какво се опитваш да ми кажеш?
Чизъм допря пръстите на ръцете си, после ги разпери.
— Има всякакви видове трева, Стив. Знам, защото в една от лабораториите, в които работя, се извършват някакви изследвания върху тях…
— Не може да не знаеш нещо.
— Знам — отговори непринудено Чизъм. — Това е, което ме прави толкова полезен човек. Във всеки случай онова, което се опитвам да ти кажа, е, че тревата се отразява на различните хора по различен начин. Аз също не съм специалист, но знам какво става. Може би много от онова, което си видял, докато си бил горе, всъщност не се е случило.
Стив го погледна и поклати глава.
— Джон, казвам ти. Видях неща, които не бих повярвал.
Чизъм кимна.
— Точно това искам да кажа.
— Не говоря за възнасяне на небето.
— Рийфърите му казват „тунелиране“.
— Рийфъри ли?
— Да. Ако нямаш лула, използваш навит лист… Казва се „рийф“.
— Ясно. Но това, което искам да кажа, е, че зная разликата между „тунелиране“ и реалност.
— Щастливец…
— Не ми се присмивай. Говоря за голямата реалност, Джон. За мютската магия.
Чизъм се засмя и замаха с ръце пред лицето му.
— Стой! Задръж!
Стив се намръщи.
— От какво се страхуваш? Да не ни подслушва някой? За теб това вече няма значение, Джон.
Чизъм стана и върна стола на мястото му.
— Виж, ти си добър човек. Малко си объркан, но няма нищо. И имаш чудесна сестра. Нека не проваляме една хубава дружба.
Стив стана.
— Разочароваш ме, Джон. Критикуваш системата, но в момента, в който някой те застраши с нова идея, търсиш убежище.