— Никой не е съвършен — отговори Чизъм. — Нека ти дам един приятелски съвет. Магия няма.
— Има, Джон. Кълна се.
Чизъм поклати глава.
— Виж. Аз съм цели осем години по-стар от теб. Не съм бил горе, но доста съм обикалял тук долу. Истината не печели войни. Вярно, нарушавам правилата по малко, но аз знам какво е правилно. Запомни едно нещо. Мютите са наши врагове. И независимо колко са трудни ние ще ги смажем. Защото на земята няма място за тях и за нас. Ако ние във Федерацията, поколенията, които ще дойдат, някога бъдат свободни да живеят в онзи чудесен голям свят със синьото небе, тогава племената Плейнфолк и последният от южните мюти трябва да изчезнат. Големите, малките, грозните и не толкова грозните. Трябва да се освободим от всички, Стив.
Чизъм спря и погледна строго младия планерист. „Да — помисли той. — Натискът дава резултати. Този човек няма да издържи дълго.“ Трябваше да свърши една мръсна работа: Чизъм беше достатъчно честен да го признае пред себе си, макар че в неговия тъмен свят на полуистина и откровена измама той вече не знаеше — както му беше напомнил Брикман — къде са границите.
Чизъм плесна ръце и енергично ги разтри.
— Окей! Да сменим темата. Ще те попитам за последен път. — Той насочи пръст към гърдите на Стив. — Искаш ли да видиш Роз?
Стив се замисли.
— Като слезеш на нива А, не се знае кога ще се върнеш.
— Знам — каза Стив. — Така както вървят нещата, всъщност ми е все едно какво ще стане с мен. Предполага се, че никой от моите роднини не знае, че съм жив.
— Е, тя знае. И иска да те види.
Стив го погледна твърдо.
— Теб какво те засяга това, Джон? Хайде. Бъди откровен.
— Мога да ти кажа, че не тичам подир задника на сестра ти. Не се тревожи. Тя седи здраво на него.
Стив почувства, че се изчервява. Този човек наистина му лазеше по нервите.
— Тогава каква е уловката?
Чизъм вдигна рамене.
— Обичам да правя услуги… това достатъчно ли е?
Стив се засмя.
— Не ми ги пробутвай тия! Преследваш ме от момента, когато прекрачих вратата. Защо? Не ме познаваш и нищо не ми дължиш.
— Грешиш — каза Чизъм. — Знам много за теб. Роз наистина държи на теб… но не знае какъв кучи син си всъщност.
— Какво искаш от Роз?
— Нищо — отговори Чизъм. — Това е начинът, по който работя. Аз съм посредник. Малка услуга тук, малка услуга там.
— Джон, тя е петнадесетгодишна. Първа година студентка по медицина. Ако не е нейният задник, какво, по дяволите, преследваш?
— Нищо — повтори Чизъм. — Не и сега във всеки случай. Просто правя малка инвестиция за нейното бъдеще. Казах ти. Сестра ти е умно дете. Тя върви по своя път към върха. Хубаво е да имаш приятели на високи места. Аз имам хора оттук до Финикс. — Чизъм спря и се усмихна. — Не разбираш, нали? Няма значение. Какво ще бъде… „да“ или „не“?
— Имаш предвид за Роз? Не знам. Трудно е. Как ще…
Чизъм го прекъсна.
— Виж, остави това на мен. Ако не можех да го уредя, нямаше да ти предлагам. Ти изобщо не ме познаваш, но трябва да знаеш, че когато обещая нещо, го изпълнявам.
Стив пое дълбоко дъх.
— Добре, съгласен съм.
Чизъм се усмихна щастливо и стисна Стив за рамото.
— Браво! Навъртай се наоколо. Трябва да проведа няколко телефонни разговора.
Щом излезе от изолационното отделение, Чизъм забърза към най-близката видеотелефонна кабина и се идентифицира със специален код на СТ пред контрола на досиетата. Кодът изпрати обаждането му на Фран без намеса на оператор и тя се появи на екрана. Беше облечена с познатия сребрист работен гащеризон.
— 3552 се съгласи да види сестра си.
— Браво, Джон. Някое жилищно помещение ли ще използваш?
— Да. Осем на три–8 Сантана Дийп. Ако можете да разположите ваши хора за помощ…
— Ще чакат да им се обадиш. Как е обектът?
— Силно разколебан. Предполагам това беше вашето намерение?
— Точно така, Джон.
— Обектът ще се нуждае от идентификационна карта, за да се уреди срещата.
Фран кимна.
— Новата му карта вече се намира на вратата на отделението, готова за прехвърлянето му утре сутрин. Сигурна съм, че ако я поискаш, няма да има проблем. Ако имаш нужда от друга помощ, можеш да ми позвъниш по всяко време.
— Благодаря.
Главата на Фран се смени с логото на Амтрак.
Когато след час Чизъм отново се появи, Стив вече излизаше изпод душа.
— Точно навреме. — Чизъм хвърли в стаята един жълт вързоп.
Стив разгъна жълто-кафявия работен гащеризон на каналджия и докато се бършеше, го погледна с видимо отвращение.
— Трябва ли да го нося?
— Да — каза Чизъм. — Това върви заедно с новата ти идентификационна карта. — Извади картата от джоба на гърдите си и я хвърли на леглото. — Трябваше да я получиш чак утре сутринта, но човекът на портала ми беше задължен.