Стив се усмихна — спомни си какво му беше казала Лундквист в деня на дипломирането.
— Непрекъснато ми го повтарят.
— Значи може би е време да започнеш да го чуваш.
Стив последва Чизъм в един коридор.
— Какво е това „нещо“, което обеща на чорбаря?
— Не питай — каза Чизъм. — Ако ти кажа, ще получиш сърдечен удар. — Спря в дъното на коридора, извади една идентификационна карта и я пъхна в контролираната входна врата. И когато се появи червената светлина, подканяща за гласов отпечатък, извади един малък джобен рекордер и го включи.
— 31075593 — каза гласът. Не беше на Чизъм. Появи се зелена светлина, вратата се отвори, влязоха и тя автоматично се затвори зад тях. Чизъм прибра рекордера в джоба си и се усмихна, като видя любопитния поглед на Стив.
Бяха в сервизен тунел, два пъти по-широк, отколкото висок. От двете страни имаше снопове тръби и кабели, които влизаха и излизаха от различни клапани и разпределителни кутии. Големи вентилатори, монтирани на стените, засмукваха въздух от отдушниците. В тунела се чувстваше силно въздушно течение, чуваше се непрекъснатото бръмчене на вентилаторите плюс постоянното бучене на преминаващия въздух. Близо до вратата бяха паркирани осем жълти открити електрически колички, които можеха да превозват шестима души или да теглят ремарке.
Чизъм посочи пода.
— Тук сме на нива А. Не е много лошо, нали? Като се изключи шумът. Но с него се свиква. Това е А–1. Номерирани са от горе на долу до А–10, после В–1 и така нататък.
— Колко надолу стигат? — попита Стив.
— Нямам представа. Надявам се никой да не поиска да ги преброя. — Чизъм тръгна уверено към първата количка, настани се на предната седалка и сложи амбулаторната си чанта на седалката отзад. После махна на Стив да седне до него и попита:
— Можеш ли да караш тези неща?
— Да, разбира се. Накъде?
— Право напред, после на Т-образното кръстовище и вдясно, докато не ти кажа. — Чизъм посочи една жълта кутия с инструменти на пода между тях. — Когато слезем, я вземи. Давай… — Той удари два пъти капака на количката. — Да започваме програмата.
Стив погледна опростеното арматурно табло.
— Не виждам отвора за идентификационна карта.
Чизъм въздъхна тежко и натисна стартовия бутон. Моторът зави.
— Как го направи — попита Стив.
— Правилно, горе това е невъзможно. Но на нива А нещата са малко по-опростени. След като прекараш известно време тук, ще установиш, че можеш да правиш всичко. — Чизъм видя озадачения вид на Стив и поклати глава с подигравателно примирение. — Момче… вие асовете наистина нищо не знаете.
Като следваше указанията на Чизъм, Стив паркира количката на широк страничен служебен перон с колони, взе кутията с инструменти и последва своя дързък гид в един сервизен асансьор. Чизъм натисна бутона за ниво три–8 и докато бързо се издигаха нагоре, засвири беззвучно с уста.
Стив погледна индикатора за ниво и видя, че асансьорът отива от А–5 на четири–10.
— Този сервизен перон изглежда доста чист. В някоя от новите шахти ли сме?
— Да, Сантана Дийп…
— Не мога да го проумея — промърмори Стив. — Никой не ни спря. Никой не ни поиска документи за самоличност. Какво ще стане, когато някой разбере, че от площадката липсва една количка? Достатъчно е някой да провери номера на картите, показани на вратата, и ще ни спипат!
Чизъм поклати глава и прошепна:
— Теб може би, приятелю, но не и мен. Не използвах собствената си карта.
Стив го погледна подозрително.
— Чух, че гласът на рекордера не е твоят, но как е възможно това? — прошепна той. — Идентификационните карти не могат да се прехвърлят!
Чизъм се усмихна. Забавляваше се незлобиво, като дразнеше този сериозен млад мъж. И голяма част от удоволствието идваше, като му казваше истината — като сега — или като стигаше колкото е възможно по-близко до нея, без да разкрива играта.
— На теория — да. Повечето хора мислят така. Но на практика някои карти са по-малко „непрехвърляеми“ от други. — Той намигна на Стив и зашепна още по-тихо. — Ще ти издам една голяма тайна. Открих, че системата не е съвършена. КЪЛЪМБЪС прави грешки. Какво ще кажеш?
Стив отстъпи крачка назад.
— Не. Не го вярвам.
— Тъй да бъде — каза Чизъм. — Продължавай да мислиш така. — И сръга Стив в ребрата. — Слушай, ако някой разбере за играта с картите, ще изхвърча от работа.
Останалата част от пътя до три–8 пътуваха, без да говорят.
Фоайето на тридесет и осми етаж беше покрито с тъмнозелени гумени плочки, които заглушаваха звука от стъпките им. Стените бяха покрити с тъкана материя — широки редуващи се тъмнозелени и тъмнокафяви диагонални райета. На тъмнозеления таван имаше светлинни панели, съединени с кафявите райета на стените. Вратите на осем жилищни помещения бяха с метално сребърно-бронзово покритие с оранжев номер в горния десен ъгъл. Нежна баладична музика звучеше от високоговорителни решетки на тавана.