Чизъм поведе Стив към блок 8, пъхна една от мистериозните си карти в отвора на ключалката, набра входния код и когато вратата се отвори, отстъпи назад.
— Влизай. Всичко това е твое.
Стив се поколеба, неочаквано усъмнил се това да не е уловка.
— Сигурен ли си, че е редно?
— Да, няма проблем. Човекът, който живее тук, е по служба по линията. Мой приятел… компютърен инженер. Решава някакъв проблем в един от релейните центрове, който подава данни на КЪЛЪМБЪС. Ще се върне най-рано след четири седмици.
Чизъм понечи да тръгне.
— Няма ли да влезеш?
— По-късно. Сега трябва да, хм… да проверя някои неща… Да се оправя с момчетата на командното табло.
— Ами другите хора на този етаж? — прошепна Стив.
— Кристо! Ти наистина си много наплашен! — промърмори Чизъм. — Слушай, ако не започнеш да пробиваш дупки в стената, на никой няма да му пука. Успокой се! Използвал съм това място много пъти. Единственото нещо, което дразни хората, е да се въртиш наоколо и да шепнеш на площадката. Сега влизай! — Той бутна Стив през вратата.
Стив се хвана за дръжката.
— Ти къде ще си?
— Наблизо! — изсъска Чизъм. — Не се безпокой! Ако възникне проблем, първата личност, която ще видиш, ще съм аз. — „И не знаеш колко вярно е това“ — помисли той.
Глава 7
Стив предпазливо тръгна по късия коридор, следван от същата приятна фонова музика. Надничаше през вратите от двете страни. Някакво складово помещение с лавици с наредени по тях различни видове облекло. Голяма секция с душ и след това, зад следващата врата, тоалетна, биде и мивка. „Да — помисли си Стив. — Какво удоволствие е да седнеш удобно в тоалетна, вместо да клечиш на открито и да се чудиш дали някоя проклета буболечка няма да скочи и да те захапе за задника.“ Плюс истинския лукс да можеш да се избършеш с чиста тоалетна хартия, вместо да използваш листо. На два пъти беше откъсвал коприва и се беше изприщвал. Кристо! Заслужаваше си да се върне във Федерацията дори само заради това…
Отвори друга врата. Беше някакво работно помещение. Тезгях с мивка и водопровод, складови секции, които приличаха на малки микровълнови фурни, панел от глазирана керамика с кръгова форма и два-три електрически уреда. Неща, чието място обикновено бе в кухните на столовите. Стив беше изненадан от неочакваното откритие, че хората, живеещи в Сантана Дийп, имат собствени уреди за приготвяне на храна. Що за странна идея! Той мина през отворения свод в дъното на коридора и влезе в дневната. Беше впечатлен от огромните й размери. Беше поне двадесет на двадесет и пет фута, с голямо легло на едната страна. И подът не беше с плочки. Беше покрит с някакъв дебел мек космест материал, какъвто Стив не беше виждал; напомняше му на гъстата козина върху плешките на бизон.
В дневната имаше три удобни ниски стола с дебели възглавници, широки облегалки и опори за ръцете и още един, достатъчно голям за лежане. Имаше обичайната видеоуредба, маса с шест стола и на стената зад нея портрети на настоящия Генерален президент и на Бащата-основател, но най-поразяващата забележителност беше широкият, от пода до тавана, прозорец, отворен към полукръгъл балкон и поразителна гледка.
Сантана Дийп — архитектурен двойник на Сан Джакинто Дийп, който Стив беше виждал, преди да излезе на повърхността — беше висока шестстотин фута кула, която се издигаше през четири нива и съдържаше жилищни помещения с балкони на петдесет етажа. Заобикалящата я шахта беше скулптирана като декор от скалисти тераси, на които бяха засадени малки вечнозелени дървета, храсти, трева и мъх. Потоци вода течаха от върха към дъното през серия хитро свързани вирове и скалисти прагове към терасите долу, за да запълнят малко езеро с формата на подкова в основата на кулата.
Подобно на своя близнак Сантана беше заселена почти изключително от канцеларски плъхове със златни нашивки, които работеха в Черната кула — щаб на изпълнителния орган на Амтрак — плюс високопоставени техници и други специалисти, проправящи си път от бедняшките квартали на базите във външния щат към върха с хладните алеи на Гранд Сентрал. За по-малко успешните, завистливите или недоволните, процесът беше известен като „яхване на жицата“. На жаргона на трекерите „яхване на жицата“ означаваше издигане в административната власт — с отличителен знак две нашивки от сребърна (младши) или златна (старши) жица на ръкава и на фуражката.